ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ





От училищната скамейка, а и по-нататък…

За Виктор Чучков
От училищната скамейка, а и по-нататък…
Когато за първи път отдалече срещнах поглед с моя нов съученик сред суматохата на първия учебен ден в препълненото фоайе на софийското музикално училище, веднага усетих неговата артистична натура, прозираща зад едно открито лице с широки и лесно запомнящи се черти, увенчано от буйна грива вълнисти кестеняви коси. Малко по-късно, вече в класната стая, се разбра, че първите ми впечатления от симпатичния горнооряховски пианист не са ме подвели – Виктор Чучков беше отлично въведен не само в специфично музикантските области, но и в полето на по-общите познания. Фамилната лекарска среда, сред която той е формирал своята индивидуалност, явно бе наложила някакъв благотворен отпечатък върху невръстното му самосъзнание още на най-ранен жизнен етап.
По онова време той правеше първите си композиционни стъпки и нерядко ни забавляваше, импровизирайки в своя леко ироничен, развлекателен или подчертано сантиментален стил, а понякога силно ни развеселяваше, имитирайки на пианото педантичните похвати на някой по-придирчив учител.
Случи се веднъж да се обърне към мен със странната молба да му избера подходящ сюжет за бъдеща негова композиция. Без особено да се замислям му подхвърлих идеята да опита да напише музика върху чудесната Пушкинова приказка за Златната рибка, където фабулата търпи толкова контрасти и неочаквани поврати. Вики се справи отлично с това литературно предизвикателство, той имаше някакво вродено предразположение към театрализираните ситуации, към смешното и комичното в музиката.
Неусетно наближиха и консерваторските ни години, когато бяхме състуденти и в класа по пиано на незабравимата проф. Лили Атанасова. По-късно съдбата пожела пътищата ни да се разединят за повече от десет
години – Виктор замина да учи в Римската „Санта Чечилия”, а аз се насочих към Петербургската консерватория. В края на 70-те години, придобили безценен художествен опит и концертна кондиция, бяхме отново заедно, макар в различни катедри, в новата си роля на млади преподаватели в музикалната ни академия. Дойде и времето проф.Чучков да поеме ръководството на Съюза на българските композитори, да води майсторски класове в близки и далечни страни, да бъде канен като член на журито на международни конкурси по пиано и композиция, да издава поредица свои творби за известни звукозаписни компании, да създаде свой музикален фестивал на българското Черноморие, да се изявява с голям успех като камерен, симфоничен и филмов композитор и изпълнител… Доколкото ми е известно всичко , с което той някога се е захващал, е било винаги придружено от една обезоръжаващо добродушна и широка усмивка, от искрения му смях, от лъчезарния и незлобив поглед на една личност без неудовлетворени подбуди, без комплекси.

chuchkov

Уникални посетители: 109