ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Избрано
Рудолф Щайнер



Осмата сфера (адът)
Събр. съч. 254
преводач: Радослав Радев
Дорнах, 18 октомври 1915 г.

Наистина е много трудно да се говори за т.нар. Осма Сфера, засегната открито за пръв път от Синет – не може да се каже, че той даде «информация» за нея, тъй като казаното от него бе едно заблуждение. Със сигурност вие можете да осъзнаете защо е трудно да се говори по тази тема, защото отново трябва да изтъкнем, че нашият език е бил пригоден към външния, материален свят, а Осмата сфера се считаше за нещо тайно допреди да бъде спомената от Синет.
Затова няма много думи, които могат да се използват за характеризиране на Осмата Сфера. Фактът, че всяко споменаване бе избягвано толкова дълго време, също ще ви даде възможност да осъзнаете какво е замесено, когато някой говори за нея. Следователно ще трябва да вземете афористичните забележки, които ще направя днес, за нещо като встъпително описание, дадено наред с темата за отхвърляне на определени споменавания, и което за начало може да бъде само малък принос по въпроса. Да се надяваме обаче, че по-нататък ще има подходящи поводи да се каже още. На основа казаното в последната лекция и също, до известна степен, при по-ранните случаи, ще се опитам да характеризирам нареченото «Осмата Сфера», за да може да имаме основа за описване на развитието на духовното Движение през XIX и началото на XX век.
Вие ще сте схванали от лекцията вчера, че Осмата Сфера не може да бъде нищо принадлежащо към материалния свят, тъй като ви показах как най-голямото заблуждение в изложението на Синет е, че физическата Луна е пряко свързана с Осмата Сфера, и се опитах да направя разбираемо как същинската основа на грешката се състои във факта, че тя сочи към нещо материално и физическо.
От това ще можете да предположите, дори и да не разберете напълно, че нареченото Осма Сфера не може пряко да има нищо общо с каквото и да било в материалния свят, т.е. каквото може да се възприеме от човешките сетива, и измисленото на основата на сетивното възприятие няма място в Осмата Сфера. Затова ще бъде безполезно да търсим Осмата Сфера където и да е в материалния свят.
Сега имате указания, чрез които можете да се приближите мислено до представа за Осмата Сфера. Аз казах, че Осмата Сфера има нещо общо с остатъка от Старата Луна и нейната еволюция. Толкова можете да съберете от изследванията, които провеждаме в течение на времето. Опитах се да изясня в лекцията вчера, че на Старата Луна естественият човешки метод на възприятие е бил зрителен и имагинативен по характер, затова всяка реалност, разпозната в Осмата Сфера, трябва да бъде открита с такъв поглед. С други думи: трябва да се вземе за дадено от самото начало, че Осмата Сфера е открита по пътя на зрителни имагинации.
Как се случи така, че изразът «Осмата Сфера» влезе в употреба? Знаете, че човешката еволюция преминава в своя ход през седемте сфери на Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Вулкан. Ще считаме, че освен тези седем сфери има още нещо друго, което лежи извън тях и все пак е по някакъв начин свързано със Земята. Сега тук имаме сфера, видима само за зрително-имагинативното ясновидство, която стои там като Осма Сфера върху и над седемте, представляващи обсега на отредената и правилна еволюция на човечеството.

eight_01

Всички такива скици са изцяло, разбира се, във форма на диаграма; човек е задължен да нарисува отделни сфери, които могат само да бъдат наблюдавани всяка вътре в другите. Тъй като несъмнено сте схванали от нашето изучаване, че докато човек е вътре в материалния свят, прави своите наблюдения чрез сетивата и мисли с интелекта, той стои в Четвъртата Сфера, Земната Сфера. Ако той развие своите душевни способности достатъчно, за да е способен да вижда Третата Сфера, Лунната Сфера, тогава той прави далечен полет – но не в пространствен смисъл. Той наблюдава, не от друго място, а говорейки физически, говорейки пространствено, от същото място. Тези седем сфери следователно би трябвало да се нарисуват една в друга. Те са последователни етапи и стадии на еволюцията и по принцип такава диаграма няма друга стойност, освен за да каже някой: човешките същества се развиват от раждането до седмата година в първи етап, от седмата до четиринайстата година във втори етап и т.н. Съществото, което се развива от първата до седмата си година, не може да се счита за отделно от съществото, развиващо се от седмата до четиринайстата година. Също така не е правилно да се мисли за седемте последователни сфери на етапите на човешката еволюция като за отделени една от друга.
Това ще ви загатне, че Осмата Сфера се наблюдава вътре в Земната Сфера. Не е правилно тя да се чертае отгоре или отдолу; за да се изобрази реалността, би трябвало тя да се нарисува в Земната Сфера. Често съм давал един груб пример, за да изразя какво се има предвид тук. Точно както физическият въздух е около нас, така и Духовното е около нас; ние трябва да търсим Духовното вътре в онова, което е в действителност физическо в нашето обкръжение. Оттук трябва да се предположи, че точно както духовното е около нас, също така трябва да търсим Осмата Сфера в нашата околна среда. Това означава, че би трябвало да се развие орган, позволяващ на човека да възприема Осмата Сфера, точно както неговите физически сетива му позволяват да възприема материалната Земя. Тогава той би могъл да преживява Осмата Сфера напълно съзнателно; но несъзнателно той е винаги вътре в нея – точно както ние сме винаги във въздуха, дори и ако не го съзнаваме. И ако сме развили орган за изживяване на Осмата Сфера, ние я усещаме около нас. Така че ако Осмата Сфера трябва да бъде описана, очевидно тя трябва да се опише като реалност, в която живеем през цялото време.
А сега, както казах, всичко, което мога да направя в това въвеждащо изучаване, е да дам някакви общи сведения – останалото ще излезе наяве, докато напредваме. Най-напред вие можете да разберете, че каквото е около нас като Осма Сфера, е достъпно за имагинативно-зрителното ясновидство. Да се развие имагинативно ясновидство без възприемането на нещо от Осмата Сфера е невъзможно. Причината, поради която е толкова трудно да се говори по теми като Осмата Сфера, е, че наистина ясно и проницателно ясновидство се притежава от толкова малко хора. В Осмата сфера ние трябва да работим с имагинации и каквото представлява основното естество на Земната еволюция – т.е. Четвъртата Сфера, – не присъства в Осмата Сфера. Основното естество на Четвъртата Сфера е устроено, както показах вчера, чрез внедряването на минерала в това световно тяло. Че сме способни да живеем на Земята, се дължи на факта, че тази Четвърта Сфера е била минерализирана: ние живеем в минерализирана околна среда; възприеманото чрез физическите сетива може да бъде съгласувано от интелекта. Но ние трябва да разберем, че минералният елемент е напълно липсващ в Осмата Сфера.
Когато мисловно изключим минералния елемент, всичко, което остава, е предишният етап на еволюцията на Старата Луна, защото откъде би могло да произлиза нещо друго? Но еволюцията продължава; нещо, което е видимо с имагинативното, зрително ясновидство, не би могло да бъде нищо друго освен остатък от Старата Луна – това не би била Осмата Сфера. Всичко, което може да се каже, ще бъде, че нещо е оставено от Третата Сфера.
За да подразберем фактите, отнасящи се за Осмата Сфера, нека имаме предвид следното. В хода на своята правилна еволюция Третата Сфера е станала Четвъртата Сфера, с други думи, извършил се е преход от третото елементално царство – защото така трябва да го наричаме – към минералното царство. Бил е прибавен минералният елемент. Другояче би трябвало да считаме Старата Луна за субстанция, имагинативно възприемаема! Следователно трябва да се приеме, че правилният напредък от Старата Луна към Земята, от Третата към Четвъртата Сфера, се състои в това, че което е било преди само имагинативно възприемаемо, е станало материално възприемаемо, т.е. се е минерализирало. Като Осма Сфера там остана, преди всичко, елементът на Старата Луна, но благодарение на особеното събитие, че този елемент на Старата Луна претърпя промяна. Какво се случи, за да може Четвъртата Сфера да възникне от Третата, е ясно описано в книгата «Тайната Наука», където е казано, че към дейността на Духовете на Движението се прибавя онази на Духовете на Формата, под чието водачество се е състоял целият процес на преобразуване. Можем следователно да кажем, че Четвъртата Сфера последва Третата чрез факта, че Духовете на Формата прибавили своята дейност към тази на Духовете на Движението.
Ако Духовете на Формата били извършили всичко, което тяхната свойствена природа желае и при това е способна да постигне, когато мисията на Третата Сфера е била завършена в Космоса, Четвъртата Сфера щяла да възникне съвсем естествено от Третата Сфера. Това е ясно. Но ние знаем, че работят Луциферически и Ариманически духове и те задържат за себе си нещо от субстанцията на Старата Луна, измъкват го, така да се каже, от Духовете на Формата. Фактът, че Луцифер и Ариман правят това, е показателен за същностната им природа. Така, докато Третата Сфера напредва към по-нататъшен етап, нещо е изтръгнато от Духовете на Формата от Луцифер и Ариман; в онази част, която е измъкната, проникват Луцифер и Ариман вместо Духовете на Формата. Действията на Луцифер и Ариман се прибавят към онези на Духовете на Движението и като резултат Осмата Сфера възниква от Третата.
Тогава там трябва да е нещо друго, не просто Старата Луна, и това «нещо друго», възникващо наред с Четвъртата Сфера, е представено от факта, че минералната субстанция, както тя възниква, е изтръгвана в момента на раждането на Четвъртата Сфера. Така, когато минералът се ражда от имагинативната субстанция, той е грабнат от Луцифер и Ариман и превърнат в имагинация. Вместо една Земя, възникваща от останалата субстанция на Старата Луна, се оформя космическо тяло, чието раждане се дължи на факта, че субстанцията, изтръгната от Земята, се превръща в нещо, което се равнява на Старата Луна.
Сега си спомнете как описах условията на Старата Луна в моята книга «Тайната Наука». На Старата Луна все още нямало нищо минерално. Присъствала ли е минерална субстанция, това световно тяло е щяло да бъде Земя, а не Луна. Четвъртата Сфера възниква с раждането на минералния елемент. Към това Луцифер и Ариман се приближават, сграбчват минералната субстанция от Четвъртата Сфера и я вливат в Третата Сфера, повтаря се Старата Луна, но сега с материя, принадлежаща по правило към Земята.
Забележете добре това: вместо там да има чисти имагинации, имагинациите се сгъстяват от вливането на минерален елемент, изтръгнат от Земята. Така се създават сгъстени имагинации. Следователно ние сме въвлечени в свят на сгъстени имагинации, които не са лунни по характер, защото са били сгъстени от материалност, принадлежаща на Земята. Те са призраци, привидения – с други думи, зад нашия свят има свят на призраци, създаден от Луцифер и Ариман.
Позволете да го изразя схематично така: на Старата Луна присъствали определени картини. Те трябвало да преминат на Земята като нещо, видимо навсякъде. Но Луцифер и Ариман ги задържали за себе си. Луцифер и Ариман изтръгнали от Земята определени нейни съставки и ги направили имагинации, така че тези Земни субстанции станали не Земни образувания, а Лунни образувания. В нашата Четвърта Сфера следователно се внедрява малко по малко сфера, която е всъщност Лунна сфера, но е запълнена със Земна субстанция и е следователно лъжливо творение във Вселената. Към Седемте Сфери се добавя една Осма, създадена в противодействие на напредващите Духове. Неизбежното последствие от това е, че Духовете на Формата трябва да водят битка на Земята за всяко късче субстанция, годно за минерализация, за да не би то да им бъде измъкнато от Луцифер и Ариман и пресъздадено в Осмата Сфера.
Следователно наистина нашата Земя – Четвъртата Сфера – не е само това, което изглежда на външен вид. Ако тя наистина беше съставена от атоми, във всички тези атоми щяха да бъдат внедрени образувания, принадлежащи на Осмата Сфера и видими само със зрително ясновидство. Тези образувания присъстват навсякъде; така също присъства и фантомообразното съдържание на Осмата Сфера, която следователно може да бъде виждана точно както се виждат действителните привидения. Всяко земно същество и съществуващо са въвлечени тук. Луцифер и Ариман непрекъснато се стремят да изтеглят от Земните субстанции, каквото могат да грабнат, за да формират своята Осма Сфера, която, след като е достатъчно напреднала, ще бъде отделена от Земята и ще поеме по свой собствен път в Космоса заедно с Луцифер и Ариман. Излишно е да се казва, че тогава Земята ще премине в Юпитер като същински труп. Но човекът, както осъзнавате, има своето установено място в цялата Земна еволюция, тъй като така и така е минерализиран. Ние сме обзети от минерализиращия процес, който самият е въвлечен в тази битка, така че и късчета от тази субстанция могат да бъдат непрестанно изтръгвани от нея. Следователно самите ние сме въвлечени в битката. Луцифер и Ариман се борят с Духовете на Формата с намерението навсякъде да изтръгнат минералната субстанция от нас.
Но силата на процеса варира в различните части на нашия организъм. Ние сме разнообразно устроени; някои от нашите органи са по-съвършени от другите. Най-съвършен от всички е нашият орган на мисленето, мозъкът и черепът, и там борбата, за която говоря, е най-силна, точно защото тази човешка глава, този човешки мозък е оформен такъв, какъвто е; и той е оформен така, защото на това място в нашето тяло Луцифер, а също и Ариман са имали най-голям успех в изтръгването на минералната субстанция от нас. Физическата субстанция там е по-одухотворена от където и да е другаде. Образуването на нашия череп се дължи на факта, че той е там, където най-много е било изтръгнато от нас. Оттук следва защо именно чрез главата ние можем да се освободим от нашия организъм в най-висока степен. Ние можем да се извисяваме нагоре в мислите, можем да различаваме доброто и злото. И поради тази причина Луцифер и Ариман там имат най-голям успех в изтръгването на субстанциалността; в т.нар. най-благороден орган на човека те са способни да изтръгват най-много от минерализираната субстанция. Тази алхимия, чрез която минералната субстанция се прехвърля в Осмата Сфера, се случва през цялото време зад кулисите на нашето съществуване. За начало аз просто съобщавам сведения; потвържденията ще се очертават все по-ясно, като продължим нашето изследване.
Ако всичко течеше гладко за Луцифер и Ариман, ако те бяха способни навсякъде да изтръгват толкова, колкото от органа на главата, Земната еволюция скоро щеше да достигне точка, където Луцифер и Ариман можеха да успеят в унищожаването на нашата Земя и в отвеждането на цялата еволюция на световете в Осмата Сфера, така че Земната еволюция като цяло щеше да поеме по различен курс. Затова Луцифер се стреми да разгърне своята най-голяма мощ на мястото, където човекът е най-уязвим, а именно в неговата глава. Крепостта, която е най-лесна за превземане от Луцифер, е човешката глава; и всичко, което е подобно на главата по отношение разпределението на минералния елемент, така че той да може да бъде измъкнат по същия начин, е наравно изложено на опасността от изпращане в Осмата Сфера. Последствието от това намерение на Луцифер и Ариман е не друго, а възможните страшни образи как цялата еволюция на човечеството може да изчезне в Осмата Сфера, така че тази еволюция би поела по различен курс.
Виждате, че това е било намерението на Луцифер и Ариман от началото на Земната еволюция – да позволят всичко от тази еволюция да изчезне в Осмата Сфера. Следователно е било необходимо да се създаде противотежест от онези Духове, принадлежащи към йерархията на Духовете на Формата. Външната противотежест, създадена от тях, се състояла в това: в «пространството», така да се каже, на Осмата Сфера е било вмъкнато нещо, което работи срещу тази Осма Сфера. За да представим това правилно, трябва да покажем Земята тук, и Осмата Сфера тук (виж диаграмата). Осмата Сфера принадлежи към нашата физическа Земя в посочения смисъл. Ние сме обкръжени навсякъде от имагинации, с които целта е непрекъснато да се изтегля минералната материалност.

eight_02-ок

В това лежи причината за жертвата, направена от Яхве или Йехова – изпращането на субстанция, далеч по-плътна от другата минерализирана субстанция. Това било установено от Яхве като Луна, като противодействащ фактор. Това е субстанция с извънредна плътност – и тази плътност бе описана от Синет като субстанция от далеч по-плътен физично-минерален характер, отколкото съществува където и да е на Земята. Ето защо Луцифер и Ариман не могат да я разтворят в техния свят на имагинации. И така тази Луна обикаля наоколо като кълбо плътна материя, твърда, сгъстена, неразрушима. Ако четете достатъчно внимателно, ще намерите, че дори описанията на Луната, дадени от физиците, съвпадат с това. Всичко, което било подходящо на Земята, е било изтеглено и поставено там, за да има достатъчно физическа материя, негодна за изтръгване. Когато погледнем Луната, виждаме там във Вселената субстанция, далеч по-силно минерализирана, далеч по-плътна физически, отколкото съществува където и да е на Земята. Яхве или Йехова тогава трябва да се разглежда като онова Същество, което дори във физическата област осигурява това, да не може цялата материалност да бъде отнесена от Луцифер и Ариман. И след това, в правилното време, по равноправен начин същият Дух ще се погрижи Луната да се върне отново в Земята, когато Земята е достатъчно силна да я приеме, когато опасността е предотвратена от развитието, състояло се междувременно. (Виж лекцията на Рудолф Щайнер «От отделянето на Луната до завръщането на Луната», изнесена в Дорнах на 13 май 1921 г.)
Това се отнася за външната, физическо-минерална област. Но в човешката област също било нужно да се създаде противотежест на стремежа, насочен към човешката глава. Както във външния свят материалността трябвало да бъде сгъстена, така че Луцифер и Ариман да не могат да я разтворят чрез тяхната алхимия, така и в човешкото същество трябвало нещо да бъде установено срещу органа, който най-лесно може да бъде атакуван от Луцифер и Ариман. Яхве следователно трябвало да се погрижи, точно както бе направил по отношение на минералната област, да не може всичко да се поддаде на атаките на Луцифер и Ариман.
Той трябвало да се погрижи да не може всичко в човека, произлизащо от главата, да стане плячка на Луцифер и Ариман; да не зависи всичко от дейността на главата и от дейността на външно-насочените сетива, защото тогава Луцифер и Ариман биха били победители. Било необходимо да се създаде противотежест в областта на земния живот, така че там би трябвало да има в човешкото същество нещо изцяло независимо от главата. И това било постигнато чрез работата на добрите Духове на Формата, които внедрили принципа на Любовта в принципа на наследствеността на Земята. С други думи, сега в човешката раса има нещо независимо от главата, което преминава от поколение на поколение и има своите най-дълбоки основи във физическата природа на човека.
Всичко, свързано с размножаването и наследствеността, всичко независимо от човека в смисъл, че той не може да го проникне със своето мислене, всичко, което е дарът на Луната в небесната твърд – това в човека е, което произлиза от принципа на Любовта, проникнал в процеса на размножаване и онаследяване. Оттук и яростната битка, преминаваща през историята, битката, водена от Луцифер и Ариман срещу всичко, което идва от тази област. Луцифер и Ариман искат да наложат на човека изключителна власт на главата и насочват своите атаки чрез главата срещу всичко, което е чисто естествено влечение. Тъй като каквото е наследствена субстанция на Земята, не може да бъде изтръгнато от тях. Каквото е Луната в небесата, това в човека е наследствеността долу на Земята. Всичко обосновано с наследствеността, всичко ненатоварено с мисленето, което е свързано вътрешно с физическата природа – това е принципът на Яхве. Принципът на Яхве разгръща своята най-голяма активност там, където природата работи като природа; там е, където Яхве излива в най-голяма степен Любовта, която е негово естествено качество, за да създаде противотежест на безлюбието, обикновената мъдрост, на Луцифер и Ариман.
Ще бъде необходимо да навлезем много старателно в темите, наскоро представени от съвсем различни гледни точки, за да покажем как в Луната и в процеса на човешкото онаследяване са били създадени прегради за Луцифер и Ариман от Духовете на Формата. Ако мислите по-задълбочено по тези теми, ще откриете, че нещо от огромна важност се съдържа в дадените сведения.
Сега, за да достигнем най-накрая някаква степен на разбиране, към въпроса трябва да се подходи от доста различно становище. Ако си спомните казаното в «Тайната Наука» за еволюцията на човека през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, ще осъзнаете, че в тези етапи не може да става въпрос за свобода. В онези други етапи човекът е обхванат от паяжината на необходимостта. За да може той да бъде узрял за свободата, минералната природа трябвало да бъде включена в него; той трябвало да стане същество, проникнато от минералния елемент. Затова човекът може да бъде обучен за свободата само вътре в земно-материалния свят.
Това само по себе си показва огромното значение на земно-материалния свят. Онова, което трябва да се придобие от човечеството – свобода на волята, – може да се постигне само по време на Земната еволюция. В етапите на Юпитер, Венера и Вулкан на хората ще им е нужна тази свобода на волята. Следователно когато разглеждаме въпроса за свободата, ние сме в сфера от огромна важност; тъй като знаем, че Земята е родителят на свободата точно защото Земята е тази, която внедрява в човека физическо-минералния елемент.
От това ще разберете, че произтичащото от свободната воля трябва да бъде отгледано в сферата на Земята. За Третата, Втората и Първата Сфера е невъзможно да използват нещо, произхождащо от принципа на свободата. Но усилията на Луцифер и Ариман са да изтеглят свободната воля на човека, и каквото произтича от нея, в Осмата Сфера. Това означава, че човекът е непрекъснато изложен на опасността от изтръгване на свободната му воля от него и от изтеглянето й от Луцифер и Ариман в Осмата Сфера.
Това се случва, ако елементът на свободната воля е преобразуван например в зрително ясновидство. Когато случаят е такъв, човек е вече в Осмата Сфера. Това е тема, по която на окултистите никак не им се иска да говорят, защото тя е ужасна, страшна истина. Моментът, когато свободната воля е преобразувана в зрително ясновидство, развиващото се в човешкото същество става плячка на Луцифер и Ариман. То веднага е грабнато от тях и по този начин отвлечено от Земята. Виждате от това как, чрез оковаването на свободната воля, се създават призраците на Осмата Сфера. Луцифер и Ариман постоянно са ангажирани в оковаването на свободната воля на човека и в призоваването на всякакви неща пред него, за да откъснат каквото той изработва от тези неща и да го оставят да изчезне в Осмата Сфера.
Когато ясновидството във всичките му различни форми се развива в наивни, лековерни, суеверни хора, често се случва тяхната свободна воля да бъде пожертвана. Тогава Луцифер начаса се хваща за нея, и докато тези хора си мислят, че са имали опитност за безсмъртие, то истината е, че в своите видения те виждат част, или продукт, на своите изтръгнати и приготвени за Осмата Сфера души.
Можете да си представите от това колко дълбока бе загрижеността на онези, направили компромис със съгласието си чрез медиумизма всички видове истини за духовния свят да бъдат дадени на обществеността, когато откриха, че медиумите вярват в това, че им говорят мъртвите. Но окултистите знаеха, че случващото се между медиумите и живите хора е това, че потокът на свободната воля се влива в Осмата Сфера. Вместо да бъде създадена връзка с Вечността, медиумите свидетелстваха точно за онова, което непрекъснато изчезваше в Осмата Сфера.
От това ще осъзнаете, че Луцифер и Ариман имат ненаситно желание да вкарат колкото се може повече в Осмата Сфера. Макар че Гьоте смесваше Луцифер и Ариман един с друг, той въпреки това описа правилно как една душа е изтръгната от ноктите на Мефистофел-Ариман! Най-голямата печалба за Луцифер и Ариман би била, ако можеха някога да успеят да вземат цяла душа за себе си; тъй като по този начин такава душа би изчезнала в Осмата Сфера и би била загубена за Земната еволюция. Най-голямата победа за Луцифер и Ариман би била един ден да могат да твърдят, че безкраен брой мъртви са преминали в тяхната сфера. Това би била тяхната най-величествена победа. Още повече, че има начин за постигането й. Луцифер и Ариман могат да кажат, че човешките същества копнеят да узнаят нещо за живота между смъртта и новото раждане. Следователно ако им кажем, че научават нещо от мъртвите, те ще бъдат задоволени и ще отправят своите чувства към царството, от което са им направени съобщенията като идващи от мъртвите. Затова ако желаем сърцата и умовете на хората да бъдат водени към Осмата Сфера, нека да им кажем: ние ви казваме нещо, което идва от мъртвите. Ние ще завладеем хората със заявяването, че мъртвите са в нашето царство.
Този дяволски план – защото тук наистина си имаме работа с дявола – бе приведен в действие от Луцифер и Ариман, когато на окултистите им хрумна да се опитат да постигнат нещо чрез медиумизма. Луцифер и Ариман инспирираха медиумите, чрез които нагласиха цялата работа, за да може хората да бъдат водени към царството, от което се твърдеше, че им говорят мъртвите. Луцифер и Ариман можеха тогава да дадат отражение върху техните души. Окултистите се разтревожиха, когато видяха по какъв курс поеха нещата, и се посъветваха помежду си как да се отклонят от него. Дори принадлежащите към левицата осъзнаха какво се случваше и казаха: ние ще направим нещо различно! Представяше се благоприятна възможност чрез появата на забележителна личност, а именно Елена Блаватска. И сега, след като планът бе прозрян и окултистите по Земята повече не му помагаха, Луцифер и Ариман се принудиха да преследват своята цел по друг начин.
Материализмът бе излязъл на сцената в естествения ход на Земната еволюция. Следователно за да се вземе предвид минерализиращият процес на еволюция, беше нужно вниманието на хората да се съсредоточи изцяло върху материални неща. Чисто и просто това е материализмът! Окултистите, които имаха свои собствени специални цели, казаха: много добре, ние ще се осланяме на материализма. Ако обаче вземем материализма в неговата чисто земна форма, хората неминуемо ще открият един ден чрез своето мислене, че атоми не съществуват – така че това няма да бъде много плодородна почва. Но човешкото мислене несъмнено може да бъде заблудено, ако материализмът се направи окултен. Най-добрият начин да се направи това е да се представи Сферата, която трябва да бъде създадена като противотежест на Осмата Сфера, за самата Осма Сфера! Ако можеше хората да бъдат доведени да вярват, че материалността, създадена като противотежест на Осмата Сфера, е самата Осма Сфера, това ще надминава всеки мислим земен материализъм! И земният материализъм беше наистина надминат в твърдението, направено от Синет. Материализмът там е пренесен в областта на окултизма.
Блаватска, която дълбоко вникваше в тази фаза на Земната еволюция, предусети нещо от случващото се, след като прозря измамите на онази странна индивидуалност, за която говорих в миналата лекция, и си каза: това не може да продължава така, както е; то трябва да се промени! Но тя каза това под влиянието на индийските окултисти, принадлежащи към левицата. Тя осъзна, че нещата трябва да се променят, но че трябва да се създаде нещо не лесно доловимо. За да създаде самата тя нещо, което да превъзхожда твърдението на Синет, тя се съгласи с плановете на инспириращите я индийски окултисти. Тези окултисти, последователи на левия път, нямаха друга цел, освен поддържането на своите собствени специални интереси – индийски интереси. Те възнамеряваха да установят навсякъде по Земята система от мъдрост, от която Христос, както и Яхве са изключени. Следователно трябваше да бъде прибавено нещо, посредством което Христос и Яхве да бъдат отстранени..
Тогава бе възприет следният метод. Бе казано: в действителност Луцифер е великият благодетел на човечеството. (За Ариман не се споменаваше; толкова малко се знаеше за него, че се използваше едно име и за двамата.) Луцифер донася на хората всичко, което те са придобили чрез главата: науката, изкуството, накратко целия прогрес. Той е истинският Дух на Светлината; той е, към когото хората трябва да се придържат. А Яхве – какво е направил той всъщност? Въвел е в хората принципа на физическата наследственост! Той е Лунен Бог, който е внесъл елементи, свойствени на Луната. Оттук и твърдението в «Тайната Доктрина», че хората не трябва да останат верни на Яхве, защото той е само господарят на материалността, на всички нисши, земни импулси; истинският благодетел на човечеството е Луцифер. Това блещука през цялата книга «Тайната Доктрина» и е при това ясно заявено там. И така, поради окултни причини Елена Блаватска бе подготвена по такъв начин, за да стане мразеща Христос и Яхве. Защото в окултната област такова изказване означава точно същото, каквото и твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера.
Чрез самото познание можем да се приближим към тези неща – наистина чрез самото познание. Затова когато започнахме периодичното списание «Луцифер-Гнозис», първата статия бе, разбира се, по темата за Луцифер, за да бъде той правилно разбран, защото трябва да се осъзнае, че доколкото той предизвиква дейността на главата, е благодетел на човечеството. Но противотежестта трябваше също да бъде там: Любовта трябваше да бъде там като противотежест. Това бе заявено в най-първата статия в списанието, защото в онзи момент беше крайно необходимо това да се появи.
Както виждате, нещата бяха сложни. В основата си, каквото се желаеше да се постигне чрез Елена Блаватска, беше хората да бъдат заблудени във вярването в Осмата Сфера. Те най-лесно можеха да бъдат заблудени в това вярване, като нещо погрешно им бъде представено като Осмата Сфера. Естествено хората бяха водени към духовния свят, тъй като «Тайната Доктрина» на Блаватска имаше голямата заслуга чрез нея умовете на хората да бъдат насочвани към духовния свят. Но следваният път беше в изпълнение на особени интереси, не интересите на еволюцията на човечеството като цяло. Всички тези неща трябва точно да се имат предвид, ако искаме да бъдем съвсем ясни за това кой е здравословният път. Не трябва да приемаме празни приказки без проверка, ако желаем да имаме истински окултизъм; ние трябва да сме твърдо решени да видим нещата ясно. Отделно в настоящия момент от нашето развитие за мен бе необходимо да дам определени насочвания към тези неща, насочвания, които могат да бъдат допълнени по някое друго време от неща дори с още по-голямо значение. Трябваше да дам тези насочвания, защото, ако ги имате правилно предвид, ще видите как нашият кораб се е направлявал от началото на нашето Движение – следвайки такъв път, че е вземал под внимание всички погрешни пътища, които могат да бъдат следвани, и всички онези неща, които могат да бъдат заплаха за духовното развитие на човечеството.
Указания за път в духовния свят не трябва да бъдат давани сляпо и преди всичко не като резултат от възторжен фанатизъм. Ето защо убеждаването трябва отново и отново да се практикува сред вас, мои скъпи приятели, това е крайно необходимо, за да не се оставите да бъдете измамени от онова, което води към Осмата Сфера. И ако отново и отново се казва, че трябва да се проявява повече предпазливост в областта на зрителното ясновидство, обоснованост на това трябва да се приписва само за онова ясновидство, което в отвеждането в духовните светове изключва Луцифер и Ариман – тогава ще се види, че всичко, способно да свърже душата с Осмата Сфера, трябва да бъде отстранено. Ако тенденцията да се оковава свободната воля в областта на зрителното ясновидство се доказва отново и отново, това е знак, че се прави съпротива по пътя на ясно очертаните усилия на нашето Движение, поради склонността да се оковава свободната воля в зрителното ясновидство.
Колко щастливи биха били някои хора, ако само можеха да оковават свободната воля! Това беше признак колко много от характерните черти на другите Движения, споменати тук, се внасяха в нашето собствено Движение. Това не беше от Блаватска, нито беше отвън, а от самите наши членове с това, че постоянно се правеха нарушения относно нашата цел за постигане. Такива нарушения се правеха и се правят, защото обявления на зрителни ясновидци се приветстват с възторжено учудване! Това беше израз на погрешна любов към Осмата Сфера. Когато една или друга личност настояваше: д-р Щайнер е казал, че това и това би трябвало да се направи, тогава това означава, че еди-коя си личност иска да предаде свободната воля на чуждо влияние, да позволи това да бъде решено не от него, а от някой друг; той иска да направи някой друг отговорен за вливането във физическия свят на готовност да позволи свободната воля да бъде окована. Всеки път, когато хората дават път на фатализма, вместо на вземането на решения със собствената си сила да преценяват, те показват своето предразположение към Осмата Сфера. И всичко, което се влива по този начин в Осмата Сфера, изчезва от Земната еволюция, не продължава напред по правилния път със Земната еволюция.
Стигнахме до точка, където е наш дълг да вземем под внимание тези неща – това е, защото те са били изнесени. Стигнахме до точка, където трябва да обърнем внимание на стрелката на везните, които се люлеят през цялото време между екзотериците и езотериците. Принцип на езотеризма, наблюдаван сред нас, е, че, принципно казано, окултният живот в неговата истинска същност не може да бъде изразен с думи. Нещата се казват понякога в езотерична, понякога в екзотерична форма и това са, така да се каже, два различни диалекта на един неизразим език. И ако в своето високомерие човек иска да замести екзотеричното с езотеричното, той забравя, че те са два диалекта на един неизразим език и че всичко зависи от това как той е способен да балансира между двата. Но каквото още остава между двата, също трябва да се счита за неизразим език – винаги има нещо, което не може да бъде изразено пряко.
Ако както в книгата «Тайната Наука» се разгласяват определени езотерични теми, трябва да се вземе предвид, че в такава публикация всичко е изразено по такъв начин, че да бъде подходящо за съвременната култура, преобладаваща в неокултния свят отвън. Когато е казано, че нещо би трябвало да остане езотерично, това просто означава, че би трябвало да остане в кръга на онези, които участват във всичко, представено в сферата на езотеризма. Ако нещата тук се объркат, езотеричното става екзотерично и тогава някой винаги е изправен пред опасност. Това се случва всеки път, когато нещо, което трябва да бъде пазено в ограничен кръг, се изнася в света така, че няма възможност за задържането му… През годините, в които сме преследвали нашето изучаване на Духовната Наука, съм се стремял да развия нещата по такъв начин, че да може да е ясно на всеки, който наистина навлиза в тях, че те са разбираеми дори преди да бъде постигнато ясновидство. Стараел съм се да не давам гласност на нищо, което не може да бъде достъпно в своята собствена област. Затова следва, че само онези, които желаят да видят как човешките същества преминават в Осмата Сфера, могат да имат някакви сериозни възражения към това духовнонаучно Движение. Когато направих обществено достояние най-деликатните факти за всичко относно двете деца Исус, възникна съпротива от група, която нищо не разбираше и още вярваше в медиумизма; докато всеки, който днес изучава Библията достатъчно дълбоко, може да разбере обстоятелствата, които подкрепят твърдението за двете деца Исус. Следователно трябва да заемем нашето становище на принципа да следваме грижливо каквото е изнесено, но да не допускаме да се казва, че то е признато сред нас заради вярата в авторитета. Никога не трябва да се чува фразата, че истините се приемат просто защото аз съм ги казал! Ще извършим прегрешение спрямо истината, кажем ли нещо подобно. Едно или друго нещо може да бъде основано на доверие; но то никога не може да се превръща в принцип. Някой друг може би може по-добре да извърви пътя; но правилото, което всеки би трябвало да спазва, е това: да не приема нещата заради авторитета, а да ги проверява.
Потвържденията ще бъдат намерени чрез проверяването. Всеки път, когато думата «доверие» се е използвала сред нас, това е било сигнал за опасност; било е знак, че сме навлезли в период, когато ни заплашват опасности. Отношението, досега преобладаващо сред нас, трябва да се прекрати, тъй като Духовната Наука е основана не върху авторитета, а върху познанието. Времето да бъдем небрежни относно настоящата Духовна Наука свърши. Ще бъдат нащрек врагове навсякъде и ще трябва много да се борим; ще трябва да направим себе си готови да се справим с битката и когато объркани умове се чувстват принудени да се хвърлят в борбата, това ще даде особена възможност да се развиват на силите, работещи срещу нашето духовно-научно Движение.
Тези неща трябва да се считат като произтичащи от естеството на самата тема. Ще трябва да се подтикнем да вземем всички тях под внимание. Защото Движения с отделни пристрастия намират одобрение и последователи, просто защото винаги има групи от човешки същества тук или там, за чиито интереси подхожда едностранчивостта. Човечеството се състои, не е ли така, от групи човешки същества. Ако сега един окултист се привърже към група, той я намира като средство за подкрепа, той има опора, от която може да започне, защото тази група му помага. Следователно всеки, който започва от едностранчиво, пристрастно становище, може да очаква някаква степен на съгласие и благосклонност. Но онзи, който започва от самата истина, преди всичко има цялото човечество срещу себе си. Истината трябва да завоюва своя територия с пълна безкористност. Ето защо, в същината си, нищо друго не е по-мразено от истината, неукрасената истина. И така може да има много последователи тук и там, които всъщност подхранват омразата дълбоко долу вътре в себе си. Не е чудно, че тази омраза понякога превъзмогва силата, която изгражда стена срещу нея – пробива тази сила, защото омразата се е натрупвала толкова дълго. Такава омраза е много по-широко разпространена, отколкото се мисли, и е фактор, който трябва да се има предвид. Навсякъде, където истината се опитва да защити правата си, се правят усилия тя да бъде преобразувана и предадена по такъв начин, че да може някакси да служи на враждебните Сили. И различните усилия, изникващи сред нас в днешно време, трябва да бъдат считани за опит да се изкриви истината, както е представено това тук, и тя да бъде поставена в различен смисъл. Най-коварният начин да се направи това е да се заяви: самото учение е добро, учителят – без стойност. Учението е откраднато от учителя и се правят опити то да се съпостави в някакви други цели. Това, което Луцифер и Ариман обичат да правят, е да бъдат способни да заключат мъдростта на Боговете, да я натрупат, подкарат и прехвърлят в Осмата Сфера.
Усилия като онези, за които споменах, са насочени към превръщането на Общество, в което свободата може да тържествува, в Общество на роби. Това е метод, който може да служи на Ариман, тъй като той се стреми да направи подобни дейности от полза за себе си. Това е по-езотеричната страна на въпроса, който трябва сега също да разгледаме с необходимата сериозност и от екзотеричната страна – с другия диалект.
Ще ви помоля да не изгубвате от поглед факта, че ние стоим на критична точка в развитието на нашата Духовна Наука.

Бележки на преводача

Тъй като литературата, съдържаща повечето преки потвърждения на казаното от д-р Щайнер не винаги е лесно достъпна и може би е непозната на читателите на тези лекции, следващите бележки и цитати могат да им бъдат полезни.

1. Много широкото разпространение на «Езотеричен Будизъм» на Синет е показано от факта, че през 1884 г. (това е само година след нейното излизане) тя е вече в своето трето издание. Има общо осем издания.

2. «Осмата Сфера»: В «Тайната Доктрина», част I, стр. 186, твърдението на Синет, че Луната е Осмата Сфера, е критикувано от мадам Блаватска, която казва обаче да се надяваме, че «неправилните» схващания, едно от които е това, ще бъдат поправени в по-късните издания на книгата. Тя очевидно имаше предвид първото издание, както и С. Дж. Харисън в своето изказване, съдържащо се в «Трансцедентната Вселена» (виж бележките по-надолу). В третото издание на «Езотеричен Будизъм» обаче съответният пасаж е идентичен с онзи в осмото издание и макар и не споменаващ специално Луната, я загатва така ясно, сякаш нищо съществено не е било направено относно някаква корекция.

Пасажът в «Езотеричен Будизъм» е както следва (стр. 104 и 105, третото издание, също и осмото издание, стр. 117 и 118):

«Кама Лока може да бъде постоянно обитавана от астрални същества, от елементали, но може да бъде само предверие към някакво друго място за човешкото същество. В представения случай оцеляващата индивидуалност изведнъж е въвлечена в потока на нейните бъдещи съдбини и те нямат нищо общо с тази Земна атмосфера или с Девакана, извън онази ‘Осма Сфера’, за която могат да бъдат намерени случайни споменавания в по-старите окултни писания. Би било неразбираемо за обикновените читатели дотук защо това е било наречено ‘Осма Сфера’, но до обяснението как то произлезе за пръв път от седморното устройство на нашата планетарна система значението ще бъде достатъчно ясно… Може лесно да се отгатне, че единствената сфера, свързана с нашата планетарна система, която е по-ниско от нашата собствена в скалата, имаща дух на върха и материя на дъното, трябва самата тя да бъде не по-малко видима за окото и оптичните инструменти от самата Земя, и тъй като задълженията, които тази сфера трябва да изпълнява в нашата планетарна система са непосредствено свързани с тази Земя, сега не остана много неизвестност относно загадката за Осмата Сфера, нито относно мястото в небето, където тя може да се търси…»

Най-интересните споменавания се намират в «Трансцедентната Вселена» на С. Дж. Харисън (книга, съдържаща лекциите, изнесени от него през 1893 г. пред «Общество Береан», което било «дружество на изучаващите теоретичен окултизъм»). Следните откъси са взети от страници 108, 109:

«…Ще бъде мой дълг да обясня с най-доброто от моите възможности определени факти във връзка с мистерия, позната като мистерията на Осмата Сфера… Сега аз добре съзнавам, че има много окултисти, които казват, че не би трябвало изобщо темата да се изнася пред публика и да се споменава за обекта с това име… В отговор на такива личности съм длъжен да кажа, че аз не нарушавам клетва и не осквернявам тайна. Тези лекции са рекламирани в публичните списания и всички, които изберат да обърнат внимание, са добре дошли. Съжалявам, че съм задължен да не се съглася с много личности, които дълбоко уважавам, тъй като така или иначе назря времето за споменаване на тези теми. Те са били споменавани – благоразумно или непредпазливо – и са познати на всички, интересували се от Теософското Общество… Както и да е, първата личност, за да оскверним тайните, беше г-н Синет, авторът на «Езотеричен Будизъм», книга, която направи голяма сензация, когато излезе, но която не съдържа нищо ново, което да е вярно, и нищо вярно, което да е ново. Тъй като той бе първият публикувал информация, че има «Осма Сфера» и мистерия, свързана с нея, за която той е неосведомен, може също да се каже, че и двете твърдения са верни. Но когато той прибягва да каже, че Осмата Сфера е Луната, той дава израз на една от онези полуистини, които са по-подвеждащи и от лъжи…

Читателите на «Езотеричен Будизъм» ще си спомнят, че вътре е казано, че човекът се развива на седем планети; три от които (включително Земята) са видими, а останалите четири са съставени от материя, твърде разредена, за да бъде видяна. Освен това има и осма планета, Луната, в която материята «изпъква» още по-силно, отколкото на Земята. Всичко по-силно заблуждаващо е невъзможно за схващане. Мадам Блаватска, която знаеше много добре, че този род неща със сигурност ще бъдат изложени рано или късно, поправи в своята книга «Тайната Доктрина» някои от грешките, но тъй като тя не избра да разясни част от мистерията, освен подходящото за нейната цел, и тъй като освен това е лишена от литературната дарба на своя ученик, нейното учение по отношение на Седемте Планети и Осмата Сфера ще бъде «не по вкуса на тълпата», която ще продължи да смята за вярно обяснението на г-н Синет в «Езотеричен Будизъм»…»

3. Във втората лекция д-р Щайнер засяга «окултното затворничество», на което била подложена Елена Блаватска. Той също се отнася към това в пета лекция на курса «Нещата на настоящето и миналото в Духа на човека».

Следното е цитирано от «Трансцедентната Вселена» на Харисън, стр.36:

– «Какво е окултното «затворничество» и как то бе наложено на мадам Блаватска?

– Има определено действие на церемониална магия, чрез което стена от психически въздействия може да бъде изградена около индивидуалност, станала опасна, което има ефекта на парализиране на висшите способности и причиняване на наричаното «отзвук на опита», и резултатът е вид духовен сън, характерен с фантастични видения. Това е действие, до което рядко се прибягва дори от Братята отляво, и в случая на мадам Блаватска бе осъдено от почти всички европейски окултисти. Само върху американските братства лежи отговорността за случилото се тогава…»

Уникални посетители: 283