ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Публицистика
Ана Боянова



Обречени стъпки

Откъс от книгата за балерината Пенка Енчева

За многобройните гастроли, турнета и участия в спектакли Пенка Енчева говори екзалтирано, но никога в първо лице, единствено число. Тя винаги казва ние. И това НИЕ определя цялата плеяда творци, които в средата на миналия век са радвали публиката не само в България, но и по света.
От корицата на сп. “Физкултура и спорт” гледа усмихната девойка със знаме в ръка. Годината е 1951, момичето се нарича Пенка Енчева, а снимката е документ от успешното участие на нашите балетисти в Третия международен младежки фестивал в Берлин. Малко е да се каже “успешно”. “Червеният мак”, с който гостува българската група се окачествява като кулминацията на фестивала.
На Петия младежки фестивал във Варшава Енчева и Евгени Заднепровски получават IV-та награда за прекрасното си изпълнение в “Па де дьо” от “Пламъците на Париж” /Б. Асафиев, Х. Вайнонен/ – 1955 г.
Наистина, количеството няма отношение към качеството на нещата, но внушителния брой гастроли с Нацио-налната Опера, в които е участвала Енчева, прави приятно впечатление.
Паметно остава пътуването в Китай през 1956 г. Освен големия сценичен успех, балерината си спомня детайли, които я просълзяват: “Дадохме пари на Анастас Петров да купи на всички ни ветрила… После с автобуса през анхай – магазини, народ, непознат бит. И се чува само гласа на Павел Стоицев: “Ей, главата ми стана на вентилатор – вляво ли да гледам, вдясно ли?…” Като влязохме в Кантон – не се дишаше от топлина. Слагаха зад кулисите ледени блокове, за да можем да играем. В Пекин температурите бяха по-нормални. Турнето беше продължително – от 15 юли до 9 септември. Представихме се с концертна програма – танци от “Лебедово езеро”, “Бахчисарайски фонтон”, “Фауст”. Бяхме силна група – Лили Берон, Лили Янакиева, Вера Райчева, Елена Димиева. От мъжете – Асен Гаврилов, Павел Стоицев, Неделчо Изов, Крум Янков, Живко Бисеров, Анастас Петров.
Здравка Васева и Вера Баева бяха нашите пианистки. От концертна дирекция ни придружи Любен Чакъров. Отделно фризьор, гардеробиер…
Лили Берон и Крум Янков имаха невиждан успех със “Седми валс” от опен и с Адажио от “Ромео и Жулиета”…”
А ето какво цитира нашата преса в статията “Китай-ският печат за българския балет”: “Представленията на българската балетна група в Пекин имаха голям успех… Вестник “Гуанминжибао” изтъква, че танците от “Лебедово езеро”, “Фауст”, “Бахчисарайски фонтан” са изпълнени блестящо. Авторът на рецензията намира, че българският балет стои на високо равнище и подчертава високата класа на Лили Берон, таланта на Асен Гаврилов, играта на Крум Янков, Пенка Енчева и др…”
Следва незабравимия едномесечен гастрол в Испания – Барселона, 1963 г. В програмата са: “Легенда за езерото”, “Бахчисарайски фонтан”, “Нестинарка” /М. Големинов, Н. Кираджиева/, “Гаяне”, концертна програма. В кореспонденция на БТА – Барселона, 15 май – четем: “От един месец, в най-големия оперен театър на Испания – “Лицео”, с голям успех минават спектаклите на българските артисти. Вестник “Оха дел Лунес” от 6 май т.г., дава висока оценка на Лили Попова, Пенка Енчева, Крум Янков в главните роли на балета “Нестинарка”…”
Гастролите в Италия са два – през март 1964 г. /Катания/ с “Гаяне” и през лятото на същата година в градовете Флоренция, Венеция, Ена – със “Спящата красавица”.
Пак през същата година един силен гастрол в 5 града на Германия оставя незабравими спомени. Художествен съвет от Операта определя 3 двойки солисти: Пенка Енчева – Крум Янков, Вера Кирова – Асен Гаврилов, Калина Богоева – Антон Стойнов. Пианист е Константин Станкович. Тъй като домакините искат концертна програма, Енчева участва с фрагменти от “Гаяне”, дует от “Орфей и Евридика”, “Пролетна среща” /П. Владигеров/ и “Танго” /К. Сен-Санс/. Отзивите са възторжени, а най-високо е оценено изпълнението на “Орфей и Евридика”.
През 1965 г. се осъществява гастрол в тогавашната ГФР /гр. Висбаден/; 1966 г. в Румъния /Букурещ/ с “Легенда за езерото”; 1967 г. отвежда нашите изпълнители в Монте Карло – представят “Легенда за езерото”, “Лебедово езеро”, концертна програма.
Не са малко на брой участията на П. Енчева в оперни постановки. В “Отвличане от сарая” /пост. Анастас Петров/ тя играе солото; в “Аида” /Н. Кираджиева/ – Главна жрица; в “Кармен” /Ж. Бисеров/ – соло. В “Половецки танци” /Н. Анисимова/ – Енчева участва като солистка в “Танца на девойките”; в “Травиата” /Ан. Петров/ е солистка в трето действие; в “Хованщина” /Ан. Петров/ е солистка; във “Валпургиева нощ” от операта “Фауст” /хор. Ан. Петров/ – една от трите грации и Вакханката.
… Толкова много преживени роли, толкова техника за изработване на танците, толкова трудности по пътя към категорията “прима”!
Интересен факт е, че “примите” са имали доста участия и в бригадите по онова време, когато в села и градове са танцували на нищо неразбираща от балет публика. Енчева си спомня как Валя Вербева, изпратена от Операта, отива на такава бригада, но вместо в село или в град, мястото на концерта е на отсечка от железопътната линия Ловеч – Троян, и то отсечка в строеж! Няма сцена, няма естрада. Има пръст – натрупана, неравна пръст. И Вербева танцува на палци/!/ , без да се щади, ефирна и нежна като привидение!
“Валя толкова се вживяваше в ролите, така си вярваше, че после й беше трудно да излезе от образ!” – казва с обич Енчева.

Въпреки йерархията, създадена от Анастас Петров – имал навик да “комплектова” балерините по старшинство – Лили Берон – Валя Вербева, Пенка Енчева – Люба Колчакова, Калина Богоева – Красимира Колдамова, това не е довело до неетични отношения между тях. Енчева набляга и на това, че в онези години взаимното духовно проникване на творци от различни сфери на изкуството било нещо обикновено и плодо-творно.
С великия Кисимов, Енчева се запознава на една от споменатите бригади. Приятелството им продължава дълги години. Актьорът рецитирал пламенно стихове, а хората се прехласвали по изпълненията му. Където и да се появявал в цивилния живот, всички ставали на крака и го аплодирали шумно.
А Найден улеков споделя една малка тайна: “Когато се разхождаше из гримьорната си, Кисимов все пускаше пепел от цигарите в различни ъгълчета – тук и там. После разбрах – правел си магийки, за да му върви…”
Явно “магийките” са помагали на Константин Кисимов да омагьосва публиката и да остане легенда в историята на българския театър.

* * *

Да се върнем към балета, Енчева и неизменните про-блеми, съпътстващи един човешки живот.
Със своята душевна чистота, балерината и до днес не може да даде обяснение на някои неприятни случки от активния си творчески период. Една писмена молба до директора на Операта през 1963 г. повдига завесата на тлеещ конфликт, който така и не се разрешава.
Седем години Енчева играе успешно ролята на Вакхан-ката от “Фауст”. Няма никакъв довод “против”, когато й поверяват тази роля, няма и никакви проблеми при изпълнението й. Без видима причина примата е сменена от друга балерина в спектаклите, а от ръководството й казват, че е станала грешка, която е трудно да се поправи, след като са излезли афишите.
Преди заминаването за Барселона, Енчева е помолена да се откаже от изпълнението си във “Фауст” и от дуета от “Пламъците на Париж”, поради факта, че играе четири тежки главни роли, предвидени в програмата и може да се преумори…
На самото турне обаче, на Енчева й е наредено да участва на концертите с номера от “Нестинарка” и “Гаяне”, без да се вземе предвид “преумората”, пророкувана от някои хора… Вместо неулегналите нови танци от “Нестинарка”, спокойно са могли да влязат изпълнения от една отработена роля, каквато е Вакханката.
След пътуването в Барселона, “неволната грешка” се повтаря – на три последователни спектакъла балерината не е допусната до така отработената роля от “Фауст”.
На въпроса защо се случва всичко това, на Енчева й отговарят, че новата изпълнителка е по-дребна от нея и поради това, по-подходяща. Енчева и до днес смята, че всичко е било предтекст. Когато й дават да играе Фея Брилянт от “Спящата красавица”, не пречи “едрият й ръст”, а пицикатният характер на ролята действително затруднява изпълнени-ята. Освен това на фона на акселератите, идващи от Балетното училище всяка година, Енчева изглежда направо дребна.
И още нещо – в тогавашния Съветски съюз доста едри балерини играят съвсем успешно ролята на Вакханката докато ги пенсионират.
Новият сезон също започва без участието на Енчева във “Фауст”…
Дали вече е настъпило времето на нелоялните отноше-ния?
Може само да се предполага.
Молбата от 27 септември 1963 г. да се разгледа случаят на Пенка Енчева, остава без последствия.
Балерината и до днес не знае истинската причина.
А въпросът за човешките права все още е далече в бъдещето…

Недоумението на Пенка Енчева за други случаи на необяснимо отношение към нея, отвежда и към един спомен, който буди горчива усмивка върху лицето й.
През 1960 година й връчват орден “Кирил и Методий” – златен. Това става съвсем неофициално, без каквато и да е церемония или тържественост. Просто секретарката на Операта й го дава…
“Защо по този начин?” – би се запитал всеки мислещ човек. Защо на никого не е минало през ума тогава, че подобно отношение е най-малкото обидно?…
Та нали тези наши творци години наред са минавали през парадния вход на изкуството!? “Милостиня” ли трябва да чакат? И ако не са се раздали докрай, кой го е направил и кой заслужава повече?…

Слава Богу, в духовния свят не са нужни ордени, там наградите са други… Там се влиза с талант, чисто сърце и себеотдаване. Енчева със сигурност е прекрачила в него!

Уникални посетители: 161