ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Публицистика
Борис Китанов



monolog-na-edin-samoten-mahmurliya-boris-kitanov-300x445
Монолог на един самотен махмурлия


Автор:
Борис Китанов
Издателско ателие АБ:
Година на издаване: 2016
ISBN: 978-954-737-994-7







Откъс от книгата:

Знам, че Храмът е в мен. Знам, че за да ме има, трябва да открия себе си. Точно по тази причина, когато влизам в Божи дом, не се отдавам на молитвено преклонение пред Бога, за когото е построен. В него влизам, за да потърся знаците на Сътворението и Битието. Влизам, за да остана сам със себе си и поговоря с оня, другия, който е на космическа възраст и се разкрива единствено пред този, който ще разбере, че започналият диалог, е начало на монолога на самооткрилия се. Дареният, с таланта да гради, носи тези знаци в себе си и ги вгражда, дори без да забележи това, в архитек-турния ансамбъл на Битието. Ние трябва да търсим и който има очи ще види, а духовно слепият ще гледа само собственото си отражение върху Стената на страха. Трудно ми е, но въпреки всичко, продължавам да опитвам. Навсякъде. В средновековния храм, където нервюрите се превръщат в съзнанието ми в магистрали на безкрая, по които духът ми може за секунди да обиколи Вселената; в уюта на православна света обител – за да усетя топлината на духовното огнище; в синагогата – за да почувствам тайната на сътворението; в джамията – за да се потопя в светлината на откровенията, а във всички взети заедно – да търся тайната на думите. Защото „В началото бе Словото”, което ние лековерно изгубихме с разпятието на Христос, удавихме го в думи, канонизирахме го в четири Евангелия и защитихме „верността му с оригинала”, чрез официален списък на апокрифните такива. Словото няма нужда от канонизиране и признаване. То самото е признание за величието на Градежа и неговия Строител. Не на Стената, а на всички Светове оттатък нея, защото Стените са зидани от нас и са в нас самите – от Китайската стена, през Стената на плача, до Берлинската стена и Стената по ивицата Газа.
Днешният наш градеж е безименен, анонимен, обездвижен от координатната система на предразсъдъците ни, откраднали и преработили, обработения вече, от митичните строители на Соломоновия храм, камък. Откраднат, не за да се поставят темели на ново човешко светилище, а за да го превърнат във „философски”. Не за да търсят чрез него истината за Сътворението, за тайната на Битието и Безсмъртието, защото камъкът има памет, а за да произвеждат злато – метал без памет, без собственик, символ на богатството и преходността. Може би, затова са търпени и оставени да работят свободно алхимиците, които поради спецификата на дейността си и по смисъла на църковния канон, са просто безбожници, еретици.

Какво са открили и защо не са го споделили с благочестивите си спонсори? Това вече е друга история, вписана според преданието, в една от колоните на парижката катедрала „Нотр Дам“. История, стара като света, в който живеем. История на незнанието и на скритото в самите нас познание. Знам, че нищо не знам! И точно тук е Началото. Не мога да бъда вечно просветен роб на втълпеното ми знание. Роб на Евклидовата геометрия, разпънат, за по-голяма сигурност, на гергефа на координатната система и задължителната, ограничаваща посоката на движението ни, условност: горе – долу, ляво – дясно. Помислете само как би изглеждал графичният знак на тази условност – като Кръст и Голгота за всичко, което Той така щедро е вградил в мен и в теб. Разпънати роби на материята, на догмата ѝ и на отредения от нея миниатюрен свят на битието ни. Битие, ограничено от болката и неразрешените стремежи. Ограничено от каменния калъп, от който няма излизане. Добре изчислената скорост на светлината замени инквизицията. Направи ни свободни, в рамките на допустимата безизходица. А всичко е само на една мисъл разстояние. Всичко е вътре в нас. Това, което е видимо, е излязло от нас. Просто няма недостижими брегове, а само Свят във светове, защото Вселената е част от нашето Сътворение и ние от нейното. Две еманации на Вечността! Защото няма Начало и няма Край! Ние сме задължени да сме, защото сме всичко, което имаме и което нямаме, което знаем и което не знаем.
Има ли живот във Вселената? Боже, какъв ненужен и нелеп въпрос! Отново Средновековие, след като със скоростта на светлината ограничиха скоростта на творческото ни мислене и ни лишиха от правото на избор. Партия, Църква и съответстващата им икономическа система! А ние? Поданици на координатна система, в която графиката се командва от политически, идеологемни, религиозни, философски и други „строго научни” клишета, догми и доктрини. Ляво – дясно, в резултат на което следва или горе, или долу и за „кумова срама” – златна среда, т.е. калта на ежедневието ни. Навсякъде Стени и табели с надпис: Оттук – дотук! И залети с фекалиите на вечния преход, в който се намираме, още от времето на приемане на азбуката и християнството и никога непроменящата се доктрина за залеза на старото и раждане на новото. Имаше преди години прекрасен филм с подобно заглавие „Залезът на боговете”. Помните ли какво „залезе” и какво се „пръкна”? За капак, диалектическият материализъм забрани да вярваме в сънища и предсказания. Целият този организиран хаос ни превърна в поклонници на илюзии, защото умората от Нищото ни лиши от сънища и мечтите ни се затвориха в рамките на биопрогнозите и хороскопите. Забраниха ни да търсим скритите знаци на Сътворението, да търсим Думата. Нали в Библията пише „В Началото бе Словото!”. Не меча, стрелата или пушката, а Словото.
В сърцата и душите на по-модерните невярващи, някои съвременни научни предположения се вписаха, някак си естествено и без „доминиканско” насилие. Пример – теориите за Първичния бульон, Панспермията и Произхода на видовете. Първите две – по съвсем обясними причини. Стане ли въпрос за кьорсофра или секс, човек е готов на неподозирани, по своята грандиозност, подвизи. Повече интелектуални усилия бяха необходими за теорията за Произхода на видовете, особено на човешкия. Тя беше малко като апотеоз на насилието, в следствие на което, всичко, направено под негова диктовка, не е от сърце и е за кратко. Само до следващата революция. Принуди ли ни гладът към Труд, ние си сменяме козината, слизаме от дървото, утрепваме някоя божа твар, за да се наядем и облечем и ставаме „господари на природата”. Така пише и на входа на Бухенвалд – „Arbeit macht frei!” Трудът освобождава, особено ако си послушал съветите на Хегел от „Феноменология на духа” и си успял да откраднеш и станеш собственик на чужди оръдия на труда. След това, започваш да строиш къщи; изобретяваш електричеството, за да установиш „съветска власт”; измисляш компютъра, за да не губиш излишно време в четене и за краткост и яснота на изказа, необременен от ненужни емоции и препинателни знаци; изчисляваш скоростта на светлината и с нейна помощ тръгваш да превземаш Вселената. Точно на този етап от цивилизационното си развитие, стигаш до неизбежния извод, че това не води доникъде, връщаш се в родната си кочина, покатерваш се и се сгушваш отново в уюта на родното дърво. Да, ама дърветата отдавна са изсечени, от козината ни и мъх дори не е останал и освен да гризем ноктите си, друго за изхранване няма. Тогава, единственото спасение е Големият взрив и тръпнещото очакване на Първичния бульон, Панспермията и Словото.
Досегашният ми жизнен опит показа, че шансове за преживяване има. Един професор, и едновременно с това, член на ЦК на БКП (името му не е важно), който владееше силата на „словото“, на семинар на Ателието на младите художници през лето господне 1973-то, в Боровец, с патоса на великия Константин Кисимов, обясни, каква „простотия” е психоанализата на Зигмунд Фройд. Според Фройд, рече той пророчески, видите ли детенце да разбърква с пръчка прясното си ако, значи ще стане художник. В настъпилата, от нашето зашеметяване и вцепенение тишина, се чу развълнувания глас на Георги Чапкънов: „Е, сега разбрах всичко. Тайни за мен вече няма – наследственият ми запек обяснява, защо не станах художник, а скулптор”.
Много преди християнството да се затвори в своите каменни изолатори и да обяви приемен час през 325 г., много преди Вярата да се превърне в политическа доктрина и да модифицира в алотроп, наречен религия, много преди вменяването ѝ като основно духовно задължение за контрол над мислите и поведението на Божието стадо на невинния и нищо неподозиращ Христос, в Corpus Hermeticum, Хермес Трисмегист беше осветил древната мъдрост чрез силата на Словото, беше показал Пътя чрез „Асклепий” и беше станал родоначалник, на така омразния на църквата Гностицизъм, т.е. на Знанието извън догмата на библейските клишета, защото основната притча за непорочното зачатие и възкресението е стара колкото света, който обитаваме.
Преди религията да превърне катедралите, църквите и параклисите в център на Вселената и на разрешения свят на неконсумираните грехове, някой вече ни беше отредил място между боговете. Цитирам пасаж от „Асклепий” на Хермес Трисмегист: „Знаеш ли Асклепий, че Египет е образ на небето или по-точно, че всичко, което управлява и се движи по небето, е слязло в Египет”. Това, убеден съм, са знаели и строителите на Египетските пирамиди, на Баалбекската тераса, на Соломоновия храм, на Свещарските гробници, на Стоунхедж и други. Точно това ние трябваше да забравим! Може би по същата причина, поради която трябваше да бъдат ликвидирани и най-ревностните пазители на Божия гроб – тамплиерите. Може би, защото второто име на Свободата е Знанието и основните исторически врагове на Църквата са именно гностиците. А незнанието е най-уютното извинение за всички идиотщини на човечеството. Не че висшият клир не го знае, но не го признава, заради истинската му стойност и алчността да е само негово. Знанието е грях, незнанието – привилегия на вярващия! Входен билет за Райската градина, където отново ще срещнеш Ева, отново ще опиташ „забранения плод”, отново ще се „облажиш”, отново ще те изритат на неразораното поле и отново „..дий воле, дий!”
А някой, някога, преди Библията да направи краеведческото описание на Едем, вече го беше пообиколил и успял да половува (има открит прострелян череп на динозавър и рисунки на динозаври отпреди 13 млн. години по камъните от Ика33). Преди още екзорсизмът да бъде узаконен като ле-

чебна практика и пак, според рисуваните камъни от Ика, и пак преди 13 млн. години, някой беше направил вече трепанация на черепа, трахеотомия, сърдечна операция. Преди неизчислим брой години, някой беше създал сфероиди с метално покритие, които до ден днешен се въртят бавно около оста си, движени от непозната енергия. Преди 1,5 млн. години наши роднини, но малко по-отгледани, с ръст над 250 см., та чак до 1300 см., са ходели изправени из Европа и в Африка (Камерун). Преди 38 000 години някой беше застрелял невинен неандерталец. Преди да ни внушат, че Земята е като тепсия, някой я беше обиколил, открил Америка, картографирал от въздуха, даже покритите днес, с обща ледена покривка, острови на Гренландия. Преди Галилей да погледне, без официално разрешение, към звездите, някой беше разгледал Сириус и открил, че е тройна звезда (че е двойна учените откриха неотдавна, остава им още малко, за да прогледнат съвсем). Преди 13 млн. години някой се беше изрисувал как гледа през телескоп и предвижда падането на голям метеорит. Същите тези камъни се използват и като доказателство на теорията за „креационизма”и „глиптолитния човек” (анти-дарвинова теория за произхода на видовете), заради факта, че на тях, хора и динозаври съществуват един до друг.
В погребалните текстове на Древен Египет, звездата Сириус е неразделна част от Дуат – онзи тайнствен район на небето, където душите на мъртвите се срещат и съединяват и за който душата трябва да се подготви по време на земния си Път, а за да го опознае, трябва да се построят негови земни копия от посветените. Сещате ли се за постулатите на херметизма: „Каквото е на земята, това е и на небето, тъй като всичко, което е долу, е копие на онова, което е горе.” Пред входа на вътрешното светилище в храма на Изида в Древен Египет, два стълба са рамкирали този свещен постулат – червеният – като символ на възнасянето на Духа към светлината на Озирис и черният – като символ на заробването му от материята.
Вярванията на богомилите и катарите също се крепят основно на дуалистичния принцип: материя – дух, земя – небе. Според тях, свещената им книга е написана на небето и донесена на земята. Напълно разбираемо, като се има предвид простия факт, че по това време електричеството, компютърът и т.н., са непознати и единствено моралните притчи-норми могат да подскажат пътя към познанието, който започва от скритото в теб и продължава към невидимото горе, някъде в Дуат.
А призивът: „Опознай сам себе си“, е отправен към нас от Аполоновия храм, още преди християнската доктрина да се забули с полумрака на църковния мистицизъм и хора от кръга на Юстин Философ да „установят”, че светът е на 12 000 години. Ни повече ни по-малко! А Теодосий I, в началото на 5-и век след Христа, обяви културното наследство на Египет за езическо! Може би единственото случайно откритие на църквата е, че Бог е в нас. Кой е той? Някой настанен на трона на Властта, за да я наложи като единствена Истина на „осъзнатото” ни мизерно съществуване? Нещо като екзотеричното знание, което науката налага като единствена истина в спора с езотеричното?
Нищо ново. Това е просто смисълът на схоластиката и политиката на „залостената врата”. Онази Врата, през която аз ще вляза в Мен, за да открия Олтара на Светлината, а самата тя не е нищо друго, освен прекрасен символ на свръхнаучното знание, изпълнило безкрая на торсионните полета, непознаващи линеарния модел на нашето триизмерно съществуване и неподчинени на Времето и Пространството. Какво значи това? Първо, няма нищо общо с кокаиновите полета, второ – не носи пари, и трето – това е нещо, което официалната наука, към настоящия момент, нито подозира, нито е открила, нито има намерение да доказва.
Към споменатите по-горе примери, може да добавим и, съществувалото в древна Индия понятие за най-малката линейна мярка. При това, не гръцката представа за безкрайната делимост на отсечката, а най-малката изразена математически линейна мярка 1,23х10 на -8 степен. Това не е нищо друго, а атомната единица за дължина, или диаметърът на първата Борова орбита на атома на водорода. Същото важи и за идеята за разширяващата се Вселена от „Тайната доктрина” на Елена Блаватска , писана през XIX век, а не по времето на Е. Хъбъл . Или твърдението на Махатма К. Х., че основната грешка на науката се състои в „ограничеността на нейната представа за законите на гравитацията и в отрицанието на това, че материята може да бъде безтегловна”. Неслучайно Нютоновата теория за гравитацията беше допълнена от теорията за притеглянето на Айнщайн, а в наше време се доказа, че материята съществува в две форми – на вещество и на поле, като тегло има само веществото, а фотоните и гравитоните имат маса на покой, равна на 0! В невинната си младост, бях безкрайно впечатлен от откритието, че светлината се движи със скорост 300 000 км. в секунда. На нейните криле исках да прескоча хоризонта си и да ида там, където очите ми потъваха в нощното небе, в търсене на … „нещото“. Когато поотраснах разбрах, че това е формулата на безнадеждното ми ограничение. Но бях свикнал с тази мисъл, както и с факта, че не мога да ида дори до чичо си в съседна Гърция, защото нямаше и да се върна. Напоследък, с помощта на проф. Наджип Валитов, фактите в главата ми се промениха, но не и смисълът на крайната ми цел – бягство в някоя от паралелните Вселени, където не познават ненужно сложното явление хомо сапиенс. Или поне няма Народно събрание с 240 „научни светила“, които ежедневно ми доказват какъв идиот съм, след като не мога да осъзная „дълбочината на мисълта им и грижата им за „мене-подобните“. С тяхно-подобните се бяха разбрали, още по време на прехода, който нямаше първоначална, а още по-малко – крайна цел! Та, според теорията на проф. Валитов, скоростта на взаимодействие на електромагнитните и гравитационните полета превишава скоростта на светлината 900 милиона пъти! Дали следва мечтаното ми бягство?
Разбира се, че свещената книга на богомилите и катарите е писана на Небето и донесена на Земята! Подсъзнателно казваме, че Истината е някъде между Небето и Земята. Къде другаде? Истината е един от синонимите на Знанието и битува в чист вид само в територията на торсионните полета, в които (според теорията на Ели Картан38 от 1922 г., допълваща теорията на относителността) всяко тяло не само въздейства на пространство-време, като го разтяга и огъва, но и създава вълни на усукване, т.е. торсионни. И тъй като всяка елементарна частица има характеристика, наречена спин, торсионните вълни са носители не на маса, а на информация. С други думи, на Истина – Познание. Не Знание, а Познание, защото ако учението е в основа на знанието, то усещането за Истината е най-висша форма на проникване в, заложените в самите нас, полета на Познанието за единното съзнание на Вселената.

Погледни нагоре и се потърси! После се опитай да се самоопознаеш и идентифицираш в двете си неразделни форми – Дух и Материя, без да ги противопоставяш и да фаворизираш което и да е от тях. Като догоните. След това, за да проникнеш в необятността на Вселената, е достатъчно само да надникнеш в себе си.

Метаморфозите на самотния махмурлия – Анго Боянов

Уникални посетители: 118