ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Анонси
Тамара Ангелова



Концерт по случай 115 години от рождението на ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ

Редом с името на Панчо Владигеров, това на Веселин Стоянов е другият ярък повод за гордост на шуменци. Интересната, пропита с дух на патриотизъм и идейна насоченост музика носи неизменните характерни белези и специфични особености на самобитния му личен стил. Веселин Стоянов оставя незаменима следа в българската музикална класика.
Симфониета – Шумен ще почете 115 годишнината от рождението на знаменития си съгражданин на 20 април /четвъртък/ с концерт, в който ще прозвучат два блестящи бисера от неговото творчество – Концертът за виолончело и оркестър и Симфония №2 „Велики Преслав“. Под диригентската палка на Калина Василева ще чуем изящния звук на виолончелиста Анатолий Кръстев, който отбелязва 70 годишен юбилей. Изложба във фоайето пред концертна зала „проф. Венета Вичева“ ще запознае шуменци и гости на града с живота, творчеството и приносът на Веселин Стоянов към българската симфонична музика и към Шумен.
Значителната част от творбите на композитора са посветени на крупни събития от живота и историята на българския народ или са с тематика върху забележителни литературни произведения. Композициите на Веселин Стоянов са пропити с дух на патриотизъм и идейна насоченост. Сред произведенията на композитора се открояват трите му опери „Женско царство“ (1935), „Саламбо“ (1940), „Хитър Петър“ (1958), балетът „Папеса Йоана“, Симфония №2 „Велики Преслав“, трите концерта за пиано и оркестър. Концерта за цигулка и оркестър, симфонични пиеси, вокално-инструментални творби, камерна музика и др.
Веселин Стоянов е роден на 20 април 1902 г. в Шумен. Произхожда от семейство на културен деятел. Баща му Анастас Стоянов, е един от първите български музикални дейци, а брат му Акад. Андрей Стоянов (1890–1969), пианист, композитор и педагог, е сред пионерите, създатели на българската клавирна школа. След ката завършва музикалното си образование в София, като ученик на брат си, Веселин Стоянов заминава на специализация във Виена. Там постъпва във Виенската музикална академия, където учи композиция при Франц Шмид и пиано при Виктор Ебеншайн и Пол дьо Кон. Тук той проявява блестящи данни на пианист и написва първите си ценни произведения. През 1943 г. Веселин Стоянов заема място на професор в Музикалната академия в София, където в продължение на дълги години подготвя много от младите български композитори. Произведенията, с които в началото на своя творчески път Веселин Стоянов си спечелва име на най-значителен представител на съвременното музикално творчество, са: първите две опери, забележителната симфонична сюита „Бай Ганю“, Концерт за пиано и оркестър №1 и др. След социалистическата революция Веселин Стоянов навлиза в своя зрял период на творчество. Тогава той създава най-ценните си произведения, между които последната си опера „Хитър Петър“, балетът „Папеса Йоана“, симфониите, симфоничната поема „Кървава песен“ по П. Славейков, великолепната „Празнична увертюра“, повечето от инструменталните си концерти, кантатите „Да бъде ден“ по Смирненски, „Балада за невестата“ и много други.
Освен като творец и педагог Веселин Стоянов се проявява и като общественик. Той заема редица отговорни постове — директор на Софийската народна опера, ректор на Българската държавна консерватория и др. За големите си заслуги към българската музика Веселин Стоянов е удостоен със званията „Герой на социалистическия труд“ и „Народен артист“ и е лауреат на Димитровска награда.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 г. в София

184_veselin_stoianov

анатоли-кръстев

Уникални посетители: 151