ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Александър Василенко



Концерт на Веско Стамболов с клавирни творби на Й. С. Бах на фестивала на изкуствата “Аполония” 2016
Предлагаме текста на нашия пианист Александър Василенко по повод Баховия рецитал на известния наш изпълнител.
На трети септември т. г. присъствах на запомнящ се рецитал с творби на Й. С. Бах на Веско Стамболов в залата на Археологическия музей в Созопол. Ярко, без никаква поза сценично присъствие, изключителен професионализъм, висока стилова интерпретаторска компетентност, самообладание и контрол над процеса и звука – това са основните достойнства на неговото представяне, които ще изтъкна. Тези достойнства са присъщи на изпълнителския почерк на Веско Стамболов по принцип и впечатляват всеки, който се е докоснал до неговото изпълнителско изкуство.
Вероятно незапознатият с творческата биография на В. Стамболов и привикналият към обичайното търсене на стилово разнообразие в соловите и камерните концертни програми (особено във фестивални измерения, особено в отпускарския сезон, особено в морската атмосфера) слушател би си задал въпроса дали музикалната вечер няма прекалено да “натежи”. Подобен въпрос би възникнал и с оглед на знаковата за всеки музикант и компетентен ценител “тежест” на баховата музика във философски и емоционален аспект. На вниманието на такъв слушател бих предложил един впечатляващ фрагмент от артистичния профил на пианиста, който повече от ясно илюстрира неговия особен афинитет и изпълнителски ангажимент точно към клавирното творчество на Й. С. Бах:
През 2010 дебютира с Бахов рецитал в Музикферайн – Виена. Осъществява Бахови рецитали също в новата концертна зала MuTh във Виена и в Барселона; първото в България интегрално изпълнение на 8-те концерта на Бах за соло клавир и оркестър, както и на останалите концерти за 2, 3 и 4 клавира и оркестър; изпълнява Бахови концерти в Нюрнберг, Истанбул, на фестивалите в Афленц , Маон и Сюдадела. Германската звукозаписна компания Metarecords издава два компакт-диска на Стамболов с интеграл на соловите клавирни концерти на Бах със струнен квартет. Единственото в Европа професионално списание за клавирно изкуство Pianonews отличава първия му диск с музиката на Бах като Диск на месеца за май и юни 2004 измежду 20 компактдиска на световно известни пианисти. Тези записи звучат редовно в ефира на водещи немски и австрийски радиа като Bayern 4 Klassik, WDR 3, Deutschlandfunk, Radio Bremen, Radio Stephansdom – Виена и други.
Логично е този впечатляващ “бекграунд”достатъчно убедително и авторитетно да аргументира подобен избор на изключително сложната във всяко отношение програма, изпълнена без пауза (!) в рамките на 80 минути. Радостно е, че самото концертно изпълнение безпрекословно оправда големите очаквания на публиката. Прозвучаха следните творби: Шест малки прелюдии BWV 933 – 938; Партита No.3 BWV 827 ла минор; Концерт за соло клавир BWV 974 ре минор (по А. Марчело); Сюита във фа минор BWV 823; Сюита в ми минор BWV 996; Ария и вариации в италиански стил BWV 989 ла минор. Разнообразието, заложено по принцип в характера на отделните миниатюри и във вътрешната структура на различните в жанрово отношение цикли, бе ярко и убедително наложено от В. Стамболов. На първо място, неговото впечатляващо инструментално майсторство му позволява без видимо напрежение да преодолява заложените технически трудности в бързите части – наличието на тези трудности остана някак незабелязано, което е естествен показател за най-висш изпълнителски виртуозитет. Освен това, подходът към различните специфични щрихи; находчивото вариране на основната мелодична линия при задължително провежданите дялови повторения; релефното открояване, разграничаване и взаимодействие на различните пластове на полифоничната тъкан; постоянното търсене и умелото намиране на подходяща акустична звучност; балансираното овладяване на времевия процес като избор и съпоставяне на темпата в цикличната структура затвърдиха усещането за едно вещо и изключително аргументирано интерпретационно присъствие. Все пак, бих възразил срещу подхода към някои части и фрагменти (визирам най-вече бавните, с лиричен характер), при които допускането и провеждането на по-смели рубатни отклонения като че ли надхвърли допустимите в съзнанието ми граници, като че ли наруши цялостната агогическа логика и отведе към по-сантиментално третиране на музикалната тъкан. Същевременно експресията, заложена в интерпретаторското послание, бе толкова емоционално наситена и искрена, че тези мои разсъждения несъмнено остават изцяло в руслото на субективното ми третиране и усещане – въздействието бе твърде силно и артистично обосновано…
Рециталът на Веско Стамболов на “Аполония” ме наведе на размисъл за мястото на подобни тематично и стилово насочени концертни програми в контекста на фестивалните поредици. Като че ли “шарените” програми (съчетаващи последования в традиционния подход на барокови – класически – романтични – музика на XX век; лирични – виртуозни – лаконични – мащабни пиеси) са по-логични в изпълнение на млади инструменталисти, които естествено се стремят към сценична реализация и публично легитимиране. Докато представянето на стилово хомогенни програми, особено от доказани в своето ангажирано творческо присъствие и естетическа ориентация зрели испълнители, ни карат същински да обогатим нашия кръгозор и да вникнем по-детайлно в творчеството на даден голям композитор, водени от посветена интерпретаторска ръка.
Уникални посетители: 51