ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Отзиви
Ростислав Йовчев



КЛАВИРНА ВЕЧЕР С ТВОРБИ НА МУСОРГСКИ И ШОПЕН

Средата на 19 век е може би един от най-впечатляващите периоди в развитието на музикалната култура. Наред с гениални творци от традиционно водещите до този момент немско говорящи страни, на хоризонта изпъкват ярки дарования от други страни, които милеят за собствената си национална идентичност. Ференц Лист, Бердржих Сметана, Глинка, Бородин, Чайковски – само малка част от тези, на които целият музикален свят ще се покланя през втората половина на века. Особена популярност, както и оригинално място в тази плеяда заемат творческите фигури на Мусоргски и Шопен. Диаметрално противоположни като тип творческо наследство, като вътрешно смислово съдържание, като типология на музикалното развитие, те все пак имат нещо общо. Трагична житейска съдба, отразена по индивидуален начин в музиката, която оставят на света.
В съботната вечер на 13 април т.г., едно име, което не се нуждае от представяне събра почитателите си в камерна зала „България“. Проф. Жени Захариева, пианист с дългогодишна кариера по света и у нас, високо оценена от пресата и дори правителствата на Япония, Франция и България представи в една програма водещи и същевременно любими на публиката творби от Мусоргски и Шопен.
Пианистката беше предвидила словесно представяне на своята програма, първото произведение от която беше гениалния цикъл на Мусоргски „Картини от една изложба“. Известната наша изпълнителка говори по оригинален начин, ясно и достъпно, правейки малко известната връзка между образния характер на известните на всички ни пиеси и техния вътрешно дълбок смисъл. Така личността на автора им и идеята за създаването на цикъла надхвърля външно-спектакулярната зависимост и навлиза в сфери, достъпни само за елитни изпълнители и слушатели.
В своята интерпретация, пианистката намери истинска кинематографичност при позиционирането на отделните части на многоплановата фактура, звуковият колорит беше картинно богат, а агогичните нюанси допълнително откроиха частите на формата и подпомогнаха възприемането както на техния различен характер, така и логичното изграждане на формата. Бляскав и перфектен инструментализъм, майсторско водени градации и „камбанна“ кулминация, достойна за богатия и изпълнен с невероятни художествени постижения руски 19 век.
Във втората част, Жени Захариева се обърна към Шопен, с неговия национален дуализъм, с вътрешната му меланхолия, със „скритите в цветя оръдия“. Контраст на клавирната изразност внесоха три песни, дело на полския гений, с партньор певицата Мария Яковчева. Кратки вокални миниатюри, в които водеща е отново клавирната партия и които по подобие на клавирните мазурки носят носталгия по напуснатата от семейството на Шопен, но подтисната родна Полша, но смислово подкрепени от полския текст на поезията върху която са написани. Финият и ненатрапчив акомпанимент на пианото създаде уникално настроението на неповторимата, но същевременно рядко чувана Шопенова камерна фактура.
Финалът на концерта предложи шест валса с различни опуси, които бяха изпълнени на един дъх, като циклична форма, въпреки че не са мислени по подобен начин от композитора. Това обаче не попречи на убедителната и оригинална идея на изпълнителката, чиито темпово-агогически пулс, гъвкави нюанси и жанрово вплетени детайли обединиха далечните като периодизация на създаване валсове. Жени Захариева запазва изчистената при Шопен от сантиментализъм форма, превръщайки валса от неизбежен атрибут за парижките салони от средата на 19 век в художествено произведение от висш порядък.
Концерт, който ни се иска да се повтори! Концерт, който не те оставя безразличен, който те провокира към друг поглед към познати произведения и който е изпълнен по завиден начин! Да си пожелаем все повече срещи с интерпретаторското майсторство на Жени Захариева!

Жени Захариева

Уникални посетители: 90