ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Издадени книги в Поредица „Просветление“
Рудолф Щайнер



Карма на неистината
(Събр. съч. № 174), № 37
Автор:
Рудолф Щайнер
Преводач:
Христо Маринов
Издателско ателие АБ:
Година на издаване: 2017

СЪДЪРЖАНИЕ:

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 януари 1917 г.
Карма на неистината. Действия на отровите в по-висшата човешка природа. Изоставащият еволюционно човек се пропива с една отровна фантомна форма, причина за душевна празнота, хипохондрия, агресивни инстинкти. Духовният живот предпоставя възможността за заблуди. Противоположността на имагинациите: неистината. Злото възниква поради злоупотреба с по-висши сили. Който не възприема духовното, произвежда отрови.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 6 януари 1917 г.
Национализъм, империализъм, спиритуализъм. Механично-материалната цивилизация е анационална и трябва да получи като душа анационалната духовна наука. Национализмът като резултат на едно материалистично изостанало душевно развитие. Идейната пълнота на немския идеализъм. Властта на лозунгите, неотговарящи на реалността. Абстрактната идея за „вечния живот“. За разоръжаването: кой трябва да се разоръжава? Британският империализъм. Две течения в Англия, пуританското и империалистическото.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 януари 1917 г.
Трагедия и вина в историята на народите. Действието на народната душа в човека. Според кармата човек принадлежи към дадена нация. Националността като кармична се намира над логиката, а като базирана на кръвта – под нея. „Право и свобода на народите“ са безсмислени понятия. Възникване и умиране, изграждане и разрушаване в историята на народите. Трагичното при Фридрих Хебел. Джон Сийли като писател на британския империализъм. Хайнрих фон Трайчке, Крамб, Куропаткин.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 януари 1917 г.
Европейската среда между западния и източния империализъм. Австро-сръбският конфликт и Световната война. Руски и британски империализъм. За да бъде далеч от Индия, Русия е изпратена в Близкия Изток. Руско-френският съюз като инструмент на френския реваншизъм. Английското господство над Египет, френското господство над Мароко. Анексиране на Триполи от Италия. Балканската война. Висшите ложи като инструмент на окултни импулси. Тенденцията за демокрация се развива паралелно с едно аристократично течение в ложите. Немският идеализъм преобразува тайните на ложите в общочовешки дела. Духовният живот на ложите води началото си от Централна Европа: Флуд, ученик на Парацелз; Сен-Мартен, ученик на Якоб Бьоме. Сър Оливър Лодж: материализиране на духовното. Фихтевата „Реч към немската нация“ като призив за самообучение. „Размишления по време на война“ от Полцер.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 януари 1917 г.
Вилхелм фон Хумболт и Хайнрих фон Трайчке. Симптоматичен преглед на историята. Необходимост от грижа за чувството за истина. Любовта към истината на Трайчке. Съчинението на Хубмолд за границите на държавите като образец за Трайчке. Френски и английски последователи на Хумболт: Лабуле и Джон Стюарт Мил. Съчинението на Трайчке „Свободата“. Трайчке и германизмъм. Трайчке не е застъпник на принципа за власт. Целта му е да стане възпитател на своя народ. Към непосредственото настояще: нотата на Антантата към Уилсън. Безсмислието на понятието „Чехословакия“. Крамарж и Масарик.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 14 януари 1917 г.
Подсъзнателните импулси в човека. Към въпроса за себепознанието. Слънчевият сплит като място за азовата дейност. Азът като носител на зли сили, които се възпират от нервната система на долното тяло. Разхлабването на аза и последиците от това: сомнамбулизъм, лудост. Мястото за дейност на астралното тяло в системата на гръбначния мозък. Разхлабване на астралното тяло: сомнамбулизъм, лудост, полет на идеите, маниакални състояния, меланхолия, хипохондрия. Мястото за дейност на етерното тяло в мозъка. Разхлабването на етерното тяло води предимно до ариманически последици: завист, злоба, алчност. Психиатрията ще трябва да се научи да различава абнормните състояния, причинени от разхлабването на различните тела. Влиянието на Земята чрез твърдото, на ангелите – чрез течното, на архангелите – чрез въздушното, на духовете на народите – чрез ганглийната система. Влиянието на духовете на народа е несъзнателно и следователно има демоничен характер. Това се използва от окултни братства, преследващи групови егоистични интереси. Англо-масонската карта за преустройството на Европа.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 15 януари 1917 г.
Минало и бъдеще на Европа. Кармата на средата. Борбата в петата следатлантска епоха като израз на противоречието между материализъм и спиритуализъм. Спиритуалният светоглед на шестата следатлантска епоха. Последици от третата и четвъртата следатлантска епоха за европейските народи: Италия, Испания и Франция. Британското начало като представител на петата културна епоха. Развитие на търговско-промишленото начало. То се стреми към световно господство. Противоречие между Изток и Запад, между западното комерсиално мислене и спиритуалната нагласа на руските славяни. Средноевропейски импулси: Лутер, Хус, Уиклиф, Цвингли. Кеплер, Коперник, Галилей, Ломоносов като мостове между Изтока и Запада. Средноевропейският стремеж към духовното от душевните дълбини. На Запад желаят да докажат духовния свят чрез експерименти. Бейкън, Шекспир, Якоб Бьоме, Якоб Балдe, Джеймс I, крал на Англия. Устройство на армията. Японски материализъм. Британският произход на социалистическата идея. Материализмът, царство, което иска да бъде само от този свят. „Моето царство не е от този свят“. Теокрацията, властта, търговско-промишленото начало трябва да се заменят с общочовешкия принцип, който не се стреми към господство.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 януари 1917 г.
Разрушителната сила на неистинността в отношенията между живи и мъртви. Работата на живите в духовната наука дава възможност на мъртвите да действат във физическия свят. Окултни братства допринасят за ариманическо безсмъртие чрез церемониална магия, чрез която се осъществява една неправомерна връзка с мъртвите.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 януари 1917 г.
Звездното влияние върху различните части на човешкото тяло. Тричленното разделяне на човека на кожа, гръдни органи и крайници във връзка с живота след смъртта. Действието на мъртвите върху живите. Материализмът като препятствие за здрава връзка между земния и свръхсетивния свят.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 януари 1917 г.
Съзнание в съня и съзнание след смъртта. Влияния на изостаналите духовни същества върху умрелите. Изостаналите архаи като противници на Христос. Групови егоистични окултни импулси. Духовното значение на Централна Европа.

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 януари 1917 г.
Мяра и число. Платоновата мирова година. Учението на Гьоте за дишането на Земята. Връзката между говор и дихателен ритъм. Сън и будност в тяхното значение за връзката с духовния свят. Италианската и руската народна душа. За една брошура на Хунгарикус.

ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 януари 1917 г.
История на антропософското движение. Сен-Мартен. Древната мъдрост и етерното ясновидство на бъдещето. Средноевропейският духовен живот в немския идеализъм: Новалис, Шлегел, Щефенс, Шуберт, Троцлер. Карл Кристиян Планк. Двамата математици Бояй и проблемът за паралелността. Средноевропейското начало като представител на общочовешкото, за разлика от едностранчивостта, развивана в периферията.

Чети книгата

Уникални посетители: 371