ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Избрано
Рудолф Щайнер



История на човечеството и светогледите на културните народи
Събр. съч. 353,
преводач: Евгени Мангуров

Девета лекция
Дорнах, 26 април 1924 г.
Задават се въпроси.
Първи въпрос: Защо раните, нанесени на човек при порязване, заздравяват напълно, докато при откъсване на парче от тялото винаги остава белег; от тридесетата до четиридесетата година даденият човек е нямал чувствителност на това място. Той би искал да узнае от какво е обусловено това, имайки предвид, че тъканите на всеки седем години се обновяват!
Вторият въпрос се отнася към археологическите находки в Египет. Беше съобщено, че е била намерена мумия в гробница и че при отварянето на тази гробница или при работите, извършвани на входа, са умрели от отравяне двама инженери и ръководителят. Относно първия случай отначало смятали, че той е станал вследствие на обикновен сърдечен пристъп или нещо подобно. но след това друг човек го постигнала същата участ. Във вестниците се изказа предположението, че при балсамирането на мумията са били използвани отрови, за да се предотврати проникването на хора в помещението на гробницата. Аз не мога да повярвам, че отрова може да запази действието си толкова дълго. Може би във въздушното пространство са се образували газове, предизвикващи много бърза смърт? Или може би съществуващите тогава в Египет отрови са запазвали своето въздействие толкова дълго?
При това също така се намират и части от облекло. Това облекло го излагат на въздуха и то веднага се разпада на прах. След това с помощта на химията са се опитвали да препарират тези материи, за да ги съхранят за потомството.
В гробниците на фараоните са намирали зърно, стояло в продължение на хиляди години. Това зърно, след посяване, се оказало, че не е загубило своята кълняемост.
Иска ми се да попитам, възможно ли е всичко това при нормални условия?
Промъквайки се към главната гробница, те, според съобщението от вестниците, в течение на осемдесет дни са разбивали централния камък. Но той е бил подобен на срутила се скала, така че гробната плоча е била затрупана от големи камъни. Изглеждало е така, сякаш всичко е било разрушено в резултат на взрив, макар и все пак да им се е удало трудно да проникнат в гробницата. как това се е оказало възможно?
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. ще разгледаме въпросите един след друг – за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега. От друга страна, има и други порезни рани – става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така? – зарастващи необичайно лошо. белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче – налагаше ми се да ходя на училище надалеч, – а да имаш нож беше необходимо, нали така? Но аз винаги губех това джобно ножче и заради това често ми се налагаше да си набавям ножчета. Аз много дялках и както това често става при дялане, не един път силно се порязвах. Но ще ви се наложи много внимателно да се взрете, ако бихте искали да видите следите (от порязванията). те почти съвсем са се заличили. Впрочем, ако се вгледате, видни са тези порезни рани, които са били доста отворени и силно са кървели. Но тях едва можете да ги видите. И напротив, някои порезни рани оставят ръбове, дебели белези, които дълго си личат. Откъде се появяват тези големи белези? Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре. това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло. При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това. Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена тoплина, но върху него въздействат тoплина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива. Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили. Последните са нарушители и за да се отразят, вътрешната физическа материя се стяга наоколо и се образува белегът. Става уплътняване, за да не се позволи тези сили да проникват по-нататък. Следователно белегът се явява преди всичко защитна обвивка, образуваща се, за да се възпрепятства проникването на чужди сили. Отначало винаги възникват белези.
Да допуснем, че човек е млад, например толкова млад, колкото съм бил аз, когато съм се порязвал с ножчето – тогава бях на десет, единадесет, дванадесет години. Ако човекът е така млад, неговото етерно тяло развива пълна дейност, то е извънредно дейно. Ако етерното тяло е така силно, както това е в ранната младост, по силата на отпадането на физическата материя белезите постепенно се заглаждат. субстанциите, веществата малко по малко по съответен начин се подреждат. Сега да допуснем, че човек е по-стар. тогава етерното тяло, особено на мястото, където е белегът, не е толкова силно, за да го преодолее. То повтаря своята работа, прави я два пъти, доколкото не може да овладее мястото, където е белегът, и затова той не може да се изглади, да изчезне. От силата или слабостта на етерното тяло винаги зависи, ще се образува ли (постоянен) белег или той постепенно ще се заглади. Повредите, раните в детска възраст винаги оставят след себе си по-незабележими белези, отколкото раните, получени по-късно. Но и хората също биват различи. един в протежение на целия си живот запазва необичайно здраво етерно тяло и при него белезите по-лесно се заглаждат и се преодоляват, отколкото при друг, с отслабено етерно тяло.
Например селянинът, винаги работещ сред природата, на свеж въздух, на когото никога не се налага интензивно да работи във въздух, наситен с въглероден двуокис, се намира при такъв въздух само в краен случай, през зимата, когато не работи. Селянинът на смени през зимата и лятото се намира ту в добър, ту в лош въздух. Селянинът има по-здраво етерно тяло. Обаче той не винаги се намира на свеж въздух. Има даже известна поговорка, нали така? «Защо на село въздухът е толкова хубав? Защото селяните не си отварят прозорците! Ако селяните биха си разтворили прозорците, въздухът не би бил толкова хубав!» Но това между другото. На този, който живее на село, му се налага винаги да изпитва редуването на въздух, наситен с кислород, и въздух, наситен с въглероден двуокис. Благодарение на това неговият живот протича в съвсем различни, по-здравословни условия. Това откриваме не само при образуването на белези в случай на рани, но и в други случаи. Идете на село. там хората през лятото, както знаете, ходят боси, без обувки. Във всеки момент всеки от тях може да настъпи ръждив пирон. но там, сред природата, на това не обръщат внимание! Човек измъква пирона, изтрива кръвта с мръсен палец – всичко тук е мръсно: пиронът е мръсен, изтичащата кръв също се замърсява, – раната леко се възпалява, но не след дълго всичко отново е нормално и зараства. То не играе сериозна роля.
Обаче този, който е привикнал да живее в града, има много по-чувствително етерно тяло. Може да се случи така, че да му се появи малка пришка или да се пореже при бръснене – и от това да умре! Говоря ви за действителни събития. става така, че някой се бръсне, порязва се при бръсненето и умира от малък абсцес, защото възниква заразяване на кръвта. Това означава, че заразяването на кръвта възниква от слабост на етерното тяло. Етерното тяло се оказва недостатъчно силно, за да може по правилен начин да отстрани проникващата отрова, чуждите вещества. За това е нужно здраво, силно, жизнеспособно етерно тяло. Именно такова е то при селянина. Но сега даже при тях то отслабва. ако вие бихте дошли на село по времето на моето детство, как биха ви зарадвали тези пращящи от изобилно здраве етерни тела на селяните! Разбира се, при настъпването на почтена възраст, особено при селяните, те изнемогват, доколкото етерното тяло отпада, а също така защото астралното тяло при селяните не е много силно. Но етерното тяло е много силно. Затова всичко при тях се излекува много по-бързо, отколкото при гражданите. Професия, свързана с работа със земята, се явява необичайно здравословна.
Виждате ли, всички тези неща, разбира се, е необходимо да се знаят. Обаче при нашите социални условия нищо не можем да променим. Отначало трябва да се разпространят знанията за тези неща. Несъмнено е време да се разбере, че именно благодарение на по-силното или по-слабото действие на етерното тяло протича повече или по-малко интензивно както образуването на белези, така и зарастването на повреди, нанесени от външни, непринадлежащи на тялото субстанции. Например ножът се явява външна субстанция, проникващата мръсотия също е външна субстанция, от която организмът трябва незабавно да се защити и т. н. На този, който знае за това, няма да му се стори чудно, че някои рани въобще не зарастват, доколкото хората имат изтощено, развалено етерно тяло. Това основно идва от факта, че трудовата дейност вече не е свързана с природата. не само наситеният с въглероден двуокис въздух е причина, но и това, че човек вече не е свързан с природата. Ако някой по цял ден седи в канцеларията или работилницата, трудът му съвсем не е свързан с природата. Помислете за нашата граничеща с фантастиката култура. тя напълно откъсва хората от природата, създава все по-вредни вещества, които са все по-враждебни и чужди на всичко природно.
В новото време настъпи голямо ускорение. От духовна гледна точка тези неща не се разглеждат, макар да е необходимо да ги разглеждаме именно от духовна гледна точка. Само си представете: по-рано поне пишехме сами. Днес човек печата на пишеща машина. Но кое оказва най-голямо влияние върху здравето при такова «писане», освен движението и други подобни? Бих искал да кажа, че сред скритите фактори, които трябва да се отчетат при писането, най-голямо влияние върху здравето оказва мирисът на мастило. Мирисът на мастилата, произвеждали се по-рано, не е бил вреден. в известен смисъл той даже е действал коригиращо. Вредата, причинявана на човека от неестественото положение, напрежението върху ръцете, се компенсирала благодарение на стария метод за производство на мастила. мастилото се е произвеждало от шикалки. Продуктът, получен от шикалки, е притежавал мирис, който постоянно, макар и не много силно, но все пак укрепвал етерното тяло. Когато, както знаете, започнали да правят анилинови мастила, когато започнали да произвеждат химически мастила, тоест да произвеждат мастила на основата не на природен материал, когато започнали да пускат, както казват химиците, синтетични мастила, тогава съвсем са изолирали човека, престанали са да го вземат под внимание. Анилиновите мастила разпространяват мирис, действащ противоположно в сравнение с мириса на старите мастила от шикалки. Сега се преминава към пишещи машини. Несъмнено движенията, които се налага да се изпълняват, а именно ударите по клавишите – сега даже има пишещи машини, които не изискват силни удари, но все още само в най-новите конструкции, – тези движения далеч не са най-лошото. най-лошото е боклукът, който се използва при производството на типографската боя. Той напълно, тотално разрушава човешкото етерно тяло, довежда до това, че хората в резултат на работата си на пишеща машина получават болести на сърцето, доколкото сърцето се стимулира за деятелност преимуществено от страна на етерното тяло. Културата успешно се движи напред. Обаче необходимата в случая компенсация може да бъде достигната не по друг начин, а благодарение на познанието, касаещо това, което оказва реално въздействие. Защото е истина, че съвременността се противи на прогреса. Това, разбира се, не трябва да е така, но в основата на такова явление стои известен инстинкт. Той се състои в това, че човек, даже не знаейки всичко в подробности, забелязва: в бъдеще прогресът неизбежно е съпътстван с производството на все повече и все по-вредни неща. Едното е свързано с другото. И това, за съжаление, е така.
Сега по другия ви въпрос: защо при отварянето на древни гробници с мумии възниква много силна опасност? Това има място не само в случаите с древни гробници с мумии, но също така и в случаи, когато имат работа не с погребения на мумии, както в Египет, но и с други погребения, добре скрити или разположени в скалите. Влизайки там, човек попада в силно отровна атмосфера. затова за този, който, така да се каже, прониква там, този въздух е извънредно опасен и вреден. Откъде произтича това?
Ще видите, господа, че ще ми се наложи да започна отдалеч, за да ви обясня това нещо, но само така обяснението ще ви стане понятно. Виждате ли, човек живее на Земята не само един-единствен път, не, той – както вече съм ви обяснявал – живее в повтарящи се земни животи. той отново и отново се връща. Обаче при връщането си човек се явява съвсем различен от това, което е бил преди. Вероятно вие бихте били твърде учудени, ако би се появил художник, добре изучил духовната наука, и ако този художник изобрази цялото седящо тук общество от натура в един предходен земен живот! Вие бихте били удивени от това, че всеки от вас би изглеждал съвсем различно, отколкото сега. Това би било много интересно! Защото вие сте се върнали, нали? Ако сте живели в настоящето и сте минали през смъртта, минали сте през духовния свят, вие отново ще дойдете. Силата, която я има в наличност, за да се построи по-късно тяло – тялото се строи не само благодарение на бащата и майката, то се строи също така и с помощта на вече наличното в нас и сега чрез смъртта се пренася в духовния свят, – тази сила притежава последействие. Това, което е действало вътре в предишния земен живот, продължава да съществува.
Вие обаче бихте могли да кажете: действително ли човекът има сила, за да преобразува съществуващото в него днес, което напълно е свързано с тялото, което той притежава, да го преобразува по такъв начин, че да се образува съвсем друго тяло? Днес никой не би могъл да преобразува това, което като духовни сили той има вътре в своето тяло – да го преобразува така, че да може да се образува друго тяло. Обаче вие не можете, след като умрете, веднага да се родите отново: в промеждутъка между първото и второто трябва да мине време, при това достатъчно дълго време. Този продължителен промеждутъчен период действително е необходим. Ето тогава се преобразяват всички сили. И при нормални условия, ако човек не е бил престъпник или нещо подобно, това време между смъртта и новото раждане се проточва достатъчно дълго. Кога човек отново се връща на Земята? На Земята човек се връща отново, когато условията, при които е живял, коренно се променят. Разбира се, някои хора се връщат, когато още имат място старите условия, но тогава те силно скърбят, страдат от това. Обаче при нормално развитие на нещата човек отново идва на Земята само тогава, когато условията, отношенията станат съвсем различни. И така, човек не се ражда отново в предишните условия.
Но кое съдейства за пълната промяна на тези стари условия? Виждате ли, тук не следва да фантазираме, а трябва да се придържаме към реалностите. Силите, които ние притежаваме, живеейки не на Земята, а между смъртта и новото раждане, са такива, че те действат също така и тук, на Земята. От всички звезди, отвсякъде прииждат към нас тези сили. Но по същество те се явяват наши сили. Само че в течение на това време ние не се намираме на Земята. По времето, когато се намираме на Земята, нашите сили въздействат по направление от Земята. ако ние не се намираме на Земята, те оказват своето въздействие от небесното пространство. И в този случай те се явяват като унищожителни сили, разрушителни сили. Те унищожават условията, обстоятелствата, в които ние сме били преди.
Ако това касае външните, извънземни условия, тогава лесно се разбира. Но това отива по-далеч, прониквайки оттук в природата, господа! Това е проникване оттук чак до природата!
Представете си, че в условията на нашето време човек го заравят в земята или го кремират. Ние знаем, че след някое време от този човек почти нищо не остава. Ако вие дойдете на гробището и след петдесет, шестдесет години видите какво е останало на мястото, където някога е бил погребан един от вашите предци, в краен случай ще намерите няколко остатъка от кости, но и те по-късно ще се разложат. И така, тук няма повече нищо от това, което би трябвало да бъде унищожено, защото цялото ни тяло би трябвало да бъде унищожено, ако се родим отново. Обаче ако външно вече нищо видимо не е останало от нашето тяло, въпреки това още много остава в наличие. тези, който са способни да виждат фините субстанции, ще открият, че на мястото, където е погребан човек, даже ако той е бил кремиран, още дълго остава последействието на това, което едва се е запазило от човека. Преди всичко това трябва да бъде унищожено.
При египтяните обичаят да се правят мумии е бил продиктуван от определено намерение. Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята33. Те не са желаели това. балсамирайки труповете, с това са пречели на слизането долу. Те искали да запазят за човека удобството от пребиваването в духовния свят. Следствие от това е било, че те не само са консервирали мумиите, но и с познаване на въпроса са използвали вещества. с дълбоко познание те използвали такива вещества, които позволявали на физическите съединения да запазят такава прекрасна форма, че ние и до днес държим в музеите тези мумии. Те представляват точно копие на това, което някога е бил човек.
Първо, господа, това, което се пази в течение на хилядолетия, неизбежно става подобно на отрова, доколкото действа разрушително. То носи в себе си разрушителни, унищожителни сили. В мумията живеят – в нея са заключени – необичайно много разрушителни сили. Фактически работата стои така, че когато разглеждате мумия, от която излиза прах, вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид, те излизат оттук навън33а. Тези разрушителни сили присъстват тук по причина, за която съм говорил: присъстват защото (умрелият) човек, действайки от извънземното обкръжение, иска да разруши всичко това, което се е намирало тук, включително и обляклото се във форма (останките – бел. пр.). Мумията се намира тук; човекът изпраща в нея своите разрушителни сили. И така, тя носи в себе си неговите разрушителни сили.
Второ, за да запазят тези мумии, египтяните използвали много специфични вещества. Тези вещества особено затрудняват разрушаването. Доста бързо тези вещества създават отровна атмосфера. Така че атмосферата, обкръжаваща мумията, винаги е отровна. Това има отношение също така и към религиозните възгледи на египтяните.
Тук се включва и нещо друго. Откъде получавали египтяните тези вещества, превръщащи се след относително кратко време – в течение на което самите египтяни без вреда за себе си са могли да работят с тях – в отрова? Виждате ли, съвременните хора вече нямат никаква представа за силата на речта! В древността, в древноегипетската епоха силата на речта е била огромна. Представете си силно пушещ огън. Ако духнете към огъня, формата на дима ще се измени. Духайки леко, вие бихте могли по някакъв начин да приведете дима във вихрообразно състояние. И така, вие можете да изменяте формата на дима. Духането влияе не много силно. Но ако започнете да си подсвирквате песничка, това също ще бъде непрекъснато духане, вдухване. Така вие формирате дима от пламъка в съответствие със съдържанието на песничката. Хората от древността винаги са знаели, че веществата съвсем се изменят, ако по някакъв начин им се бае, ако се произнасят клетви, особено ако се използват определени думи. За балсамирането, за приготвянето на мумиите те използвали свои подправки и ароматни вещества. Работата с тези подправки се е различавала от начина, по който ние използваме подправките днес. Тяхната работа винаги се извършвала така, че по време на балсамирането през цялото време нещо се е произнасяло, нещо се е говорило. Днес това би звучало примерно така: «Този, който се приближи към моето тяло, ще умре». Обаче това се е произнасяло с такава интонация и на такъв език, че материята се е ориентирала по определен начин, така че по време на балсамирането някаква сила преминавала във веществото на подправките. Тя живеела вътре. Съвременните хора вече не вярват в това, но всъщност нещата стоят точно така. Да допуснем, че вие имате работа с мумия, с веществото на мумия; в нея и досега се пазят древните слова: «Който се приближи към моето тяло, ще умре, ще намери смъртта си». Така и става, защото дадената субстанция е получила силата, вкарана в нея посредством словото.
Днес всичко това още съществува, макар и в остатъчен вид. Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата. въпреки това, такава сила, макар и в малка степен, той използва. Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно. прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли. Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим. В него се произнасят определени думи. тези думи след това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето. Затова кадилният дим се явява важно средство за обръщането на грешниците.
И така, вие виждате, господа: в остатъчен вид гореописаното влияние се е запазило и до днес! Обаче балсамирането е било фактически свещенодействие, при това човек е преобразувал материята. Един човек, когото аз добре познавам, приближавайки се към азиатски гробници – египетските гробници в това отношение са най-характерни, но и азиатските гробници също се отличават с това, – открил, че въобще не трябва да се пристъпва определена граница. Известно е, че ако продължиш напред, ще паднеш в несвяст или ще умреш. Да се приближиш тук не е възможно; отровната атмосфера е преграда. Това става по тази причина, че на веществата, с които са обработвали мъртвите, им е било баено с вредни, разрушителни думи. Но към това има отношение и нещо друго. Ако човек е живял на Земята, да кажем, преди десет века, преди хиляда години, силите му несъмнено са претърпели изменение. Човек преминава през периода между смъртта и новото раждане. Той идва отново, връща се. При това притежава сили, за да си построи ново тяло. Той притежава тези сили. Притежава ги благодарение на факта, че в духовния свят е успял да преодолее всички разрушителни сили. Следователно благодарение на това стават по-мощни и силите, които действат от семето. Защото днес човек не би успял да формира от човешкото семе тялото, което му е нужно сега. той би се придържал към тялото, което е имал преди столетия. Силата, която ще бъде заложена в кое да е семе, трябва да бъде старата, тя трябва да идва от миналото. С помощта на сегашните сили нищо не може да се осъществи нито в едно семе. Виждате ли, за да може семето при растенията да действа през следващата година, в течение на зимата то трябва да бъде лишено от външните сили, трябва да бъде предоставено на вътрешните сили на Земята. А тези сили се явяват разрушителни сили за всичко външно. Така че тези семена на зърнени култури, разположени в гробницата на египетския фараон, са погребани заедно с разрушителните сили. При което всичко това, представляващо в дадения момент тяло, днешното тяло, ще се унищожи, ако човек отдаде своето тяло във властта на разрушителните сили, докато всичко, заложено в семето, ще се окаже в противоположно положение. Неговите жизнени сили ще бъдат укрепени. Благодарение на това може да се случи така – случва се не с всички зърнени култури, но с много от тях, – че да стане същото, което иначе би могло да стане само по време на зимата. семената на зърнените култури, намирайки се заедно с разрушителните сили на трупа, консервират, съхраняват своите сили. Даже в течение на много дълго време те съхраняват такава кълняемост, както и при свежи семена.
Разглеждайки подобни неща, е необходимо да има яснота относно факта, че в живота стават неща, които е съвсем невъзможно да се разберат от гледна точка на материалистичната наука, доколкото тук реално въздействие оказват духовните сили. Духовните сили започват да оказват въздействие, след като в хода на земните събития изтече определен срок. Да вземем следното. Разбира се, това е нещо, за което аз само мога да ви разкажа. Обаче е възможно човек да постигне това, че сам да може ретроспективно да съзерцава предишните земни животи, както своите, така и животите на други хора, с които е бил заедно. Но живелите преди хора са претърпели преображение в духа. От тях нищо не е останало. Така, да кажем, ако човек, живял в Древна Гърция и родил се отново, се окаже в настоящето много мъдър и успее да съзерцава своя древногръцки облик, в който някога е странствал, той ще вижда този облик в духа, по правилен начин ще го види в духа. Но ако по някаква причина – предполагам, не без помощта на дявола – каквото вижда в духа, внезапно би се превърнало в реален човек, тоест ако го срещне във вид на облечен в тяло човек, тогава той би умрял. Човек не може да се срещне с минал облик, облечен в тяло! Той тутакси ще умре! И този, който би видял минала инкарнация в нейния реален физически вид, би трябвало да противостои на силите, които искат да умъртвят бъдещето – те по реален начин искат да го умъртвят. Така стои тази работа. Вследствие от това възникват съвсем неестествени отношения. Представете си, че има хора – телата на които са били мумифицирани в Древен Египет и досега лежат, запазвайки вида си, – които всъщност отдавна са се върнали на Земята, отдавна са слезли отново! Те са живели или живеят сега, но и техните предишни форми се намират тук. Тези предишни тела действат не само на въплътилите се отново хора, но ако човек отново се е въплътил, действат разрушително и на другите хора, оказващи се в близост до такъв останал съхранен облик. Всъщност от всяка мумия в действителност излиза влияние, враждебно на човешкия живот. Иначе и не може да бъде. от тях излиза враждебно за човешкия живот влияние. Обаче хората не отчитат всичко това. И може, разбира се, да се случи така, че мумии, принадлежащи на особено тщеславни и натоварени с власт хора, мумии, към които е бил приложен много таен труд, за да се съхранят дълго и да им се придаде вредоносност. тези мумии могат кога да е да нанесат вреда. Ако някой се окаже в близост, той или заболява, или даже, при определени обстоятелства, умира. Ето защо сега стават тези необясними неща.
Освен това има и трето: от тези съобщения вие сте разбрали, че в настоящето е извънредно трудно да се добереш в тези гробници. Това наистина е страшно трудно. Когато днес ние чуваме за древните мистерии – а за тях сме чували вече не един път, – вие бихте могли да попитате: къде са се извършвали тези мистерии? За да се види къде те са се извършвали, отначало трябва да се заровиш надолу, в скалите, там да намериш пещери, кухини. в тези пещери би могло да се видят различни интересни писмена, изискващи разшифровка. Днес всичко това е скрито от скали, скали, които така са се сраснали помежду си, на които шевовете, «белезите», възникващи при обработката на камъка, така са се сраснали, че днес при повърхностен оглед са незабележими и не може да се различи, че това не е природна скала, а скала, обработена от ръцете на човек. Работата е стояла така, че египтянинът е искал да защити гробницата. Той е дълбал дълбоко в скалите и освен това е оборудвал изкуствените постройки, които постепенно в хода на хилядолетията така са се изменили, че сега изглеждат като естествено, природно скално образувание, като скалист хълм. Тук остава още един въпрос. Той ще ви доведе до разбиране на много неща в историята, които иначе няма как да разберете. Иска ми се да зная какво би се получило, ако някакъв брой хора днес би трябвало да приложат силите, които – както може да си представите – са били необходими, за да се построят такива неща! Даже за разрушаването им е необходимо много време, както казахте! Само си представете, че фараоните – така са се наричали египетските царе – са притежавали могъщество, което благодарение на тяхната силна духовност им е позволявало да въздействат върху хората! Ако даже върху материята са можели да въздействат, още повече са можели словесно да въздействат върху хората. Днес ние не го правим, защото човек трябва да бъде убеден в това, което чува. Но древните фараони са притежавали огромна мощ. Затова те са можели по необичаен начин да въздействат върху силата на хората, върху силата, която са използвали при работа. Ще ни се наложи обаче да призовем на помощ още едно явление, за да разберем всичко това. Виждате ли, нормалният човек може да повдига и премества определени неща и т. н. Но случвало ли ви се е да видите по какъв необичаен начин нараства силата при умопобърканите, при безумците?
Вие бихте били удивени от факта, каква сила придобива човек при повдигане на неща, които той в друг случай не би могъл да повдигне, при пренасяне на неща, които в друг случай не би могъл да носи! Какви сили получава той, ако се бори с вас! Вие бихте могли като на шега, с лекота да го победите тогава, когато той не би бил луд. ако полудее, той начаса ще ви победи. Така нарастват силите у човека, загубил ума си.
Египтяните не са били луди. Но в същото време не са били толкова разсъдливи, както ние днес. те са имали съноподобно ясновидство и са притежавали чудовищна сила. Съвременният човек въобще си няма никакво понятие за това, колко малко хора са били необходими в Древен Египет за преместването на огромни камъни и поставянето им на места, разположени понякога много високо. Съвременният човек съвсем не е в състояние да си представи, че това е било такова време, когато пет човека са можели да доставят от далече грамаден скален блок и да го поставят високо горе. Силите на хората в Древен Египет са били чудовищно големи. Да постигнат това се е удавало само защото силите при тези хора са се развивали, а тях самите незабавно са ги превръщали в роби. Обаче робството служело не само за това, наличието му показва, че човечеството вече ставало слабо и вече се пробуждал разсъдъкът. В епохата, следваща след египетската, наличието на разсъдък, на ум намалило физическата сила. Тук по отношение на робството намираме, че него са искали (изкуствено) да го поддържат и са били необходими правови норми за такова поддържане. Обаче по-рано нещата са стояли иначе: тогава са оставяли природата на човека в тъпо безразлично, сънно състояние заради усилването на неговата физическа сила. И ето, благодарение на изкуствено придобиваните физически сили са се създавали такива неща като царските гробници, за проникването в които днес се налага да се прилагат огромни усилия, даже само за да се разбият!
Истината е, че относно всички подобни неща е разпространено погрешно мнение, при това по причина, че в настоящето към тези работи пристъпват, по правило, материалистично настроени хора. Те не могат да разберат какво е това. Този, който разкопава гробницата на фараона, трябва да умре. Хората са били страшно удивени от това, доколкото те не са знаели, че в намеренията на древните египтяни е влизало такъв човек да умре. Те са владеели средства, за да въздействат през времето, пронизвайки го изцяло.
Само си представете следното. да допуснем, че се намирате в Базел и имате радиопредавател. Някой в Берлин хваща вашето предаване, той чува какво говорите в микрофона. Не е ли истина, тук пространството сякаш се отстранява, то съвсем изчезва. Защо? Защото ние, използвайки нашето радиопредаване, открито от нас, сме преодолели пространството и сме в състояние да действаме през пространството. Това, което се предава в качеството му на радиосъобщения, може да се появи навсякъде. Радиосъобщението преминава през пространството и оживява на друго място. Да, господа, представете си, че вие тук предавате по радиото: «Който чува какво говоря, той ще умре!» А сега си представете, че това го чува много нервен човек, такъв, който много се поддава на внушения. Той възприема: «Който чува какво говоря, той ще умре». Разбира се, той трябва да бъде изключително нервен и в този случай действително може да умре от уплах, особено ако този, който произнася тези думи, който води радиопредаването, самият е безумен. Защото силите, живеещи в говора на лудия, са много по-мощни от силите, живеещи в речта на разумния, нормален човек. Така че ако това би било предавано тук от някой безумен, луд, а изреченията на лудия ги чува някой друг, последният би могъл да умре.
Египтяните са притежавали възможност да консервират, да запазват в своите гробници такива изречения. И те действат и сега, само че вече не през пространството, а през времето. И ако сега англичанинът си пъха носа тук, той не знае, че в мириса, проникващ в неговия нос, действат думите, запечатани в подправките.
Нервният човек, слушащ радиопредаването, чувайки съобщението на безумеца, би могъл, най-малкото, да умре от уплаха. Друг умира, без да чува нищо, доколкото това е заложено в мириса. От това той умира. Тук е заложено своего рода «радиосъобщение», ако може така да се изразим, направена е магия. тук човек има работа с «радиопредавател, работещ във времето», с това, което са създали древните египтяни. Те са искали да убият този, който си пъха носа тук. Било е възможно само защото те са владеели изкуството да изговарят съответните думи в подправките така, че те да могат да въздействат.
Виждате ли, вас ще престанат да ви удивляват тези неща, ако почнете да подхождате към тях от гледна точка на духовното знание. Обаче е твърде показателно, че човек, вниквайки днес във всичко, което може, провеждайки изследвания – понякога даже и с помощта на носа си, както това показа последният пример, – по много неприятен начин се натъква на действието на духа. Тези, върху които духът е въздействал най-силно, като с това ги е убил, би трябвало, ако след смъртта си започнат да разпространяват мъдрост, да говорят истината! Но това не става. Ето защо се налага ние да изразим намеренията на духовния свят.

Уникални посетители: 117