Публикуваме студията на младата пианистка, докторант към Вокалния факултет в НМА “проф. Панчо Владигеров” Мария Русева.

Интересна е нейната биография, която съчетава както сценичната кариера, така и научната работа. Ето най-важното:

Пианист и хоров диригент, преподавател във вокален факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров”. След 2011 година основната си изпълнителска дейност посвещава на вокалната лирика и песенния акомпанимент в постоянно песенно дуо със сопрана Нона Кръстникова (дуо Колаж). Заедно са лауреати на конкурс за песенни дуа Елза Респиги във Верона (Италия, 2015), участват в майсторски клас за интерпретация на немска песен на Хартмут Хьол в Савонлина (Финландия, 2016) и присъстват в програмите на  най-престижните български музикални фестивали (Мартенски музикални дни, Софийски музикални седмици, Дни на камерната музика в Габрово, Лауреатски дни Катя Попова), както и на сцената на з. България, в програмата на Плевенска филхармония и др. В последните години Мария Русева насочва и изследователския си интерес към въпросите на песенната интерпретация и по-конкретно се занимава с певческата дикция на немски език като понастоящем е докторант на свободна подготовка към ВФ на НМА “Проф. Панчо Владигеров”. Мария Русева е носител на наградата на БАН за най-млад учен в областта на хуманитарните науки на името на Иван Евстатиев Гешов, а статията й “Поетичната идея в Немски реквием оп.45 от Йоханес Брамс. Херменевтика и интерпретация“ е отличена на конкурса „Обясни науката“ (сп.Българска наука). Мария Русева е автор на редица публикации в български и чуждестранни реферирани издания (сп. Българско музикознание 3/2014 (ХХХVIII), сб. Изкуствоведски четения 2012, сб. Философия и искусство, Москва, 2012, The Polish Journal of the Arts and Culture Nr 8 (5/2013)).

Ето резюме на български и английски, след което можете да четете самата студия:

Тектът представлява опит за теоретична обосновка на понятието певческа дикция, както и на неговите инструменти – артикулация, произношение и енунция. В голяма част от българската вокално-дидактична литература съществува смесване и приравняване на горните термини, а енунцията дори не се споменава. Същевременно дикцията в контекста на сценичната актьорска реч е обстойно теоретизирана от страна на български театроведи. Проследявайки теоретични разработки от времето на зараждане на певческото изкуство, както и синтезирайки изказвания на изтъкнати съвременни оперни певци, авторът полага общите постулати на говорната и актьорската дикция в певчески контекст и извежда умението за ясно и изразително произношение като основа на художествения израз в пеенето. В този смисъл дикцията е колкото производна на интерпретативните намерения, толкова ги и предопределя.

ключови думи: певческа дикция, певческа артикулация,  лирична дикция

The article is an attempt to theoretically define the term singer’s diction and its instruments – articulation, pronunciation and enunciation. In most of the Bulgarian vocal-didactic literature there is a confusion and equivalence of the above terms, and the enunciation is not even mentioned. At the same time, the question of the diction in stage acting is extensively theorized by Bulgarian researchers. Observing treatises developed from the the beginning of singing art,  synthesizing the statements of prominent contemporary opera singers, the author integrates the general postulates of spoken and acting diction in the singing process. The skill of clear and expressive pronunciation in singing is seen as one of the most important media for singer’s interpretation. In this sense, diction is as much a result of the performer’s intentions  as it predetermines them.

keywords: singer’s diction, singer’s articulation, lyric diction