ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Издадени книги в Поредица „Просветление“
Рудолф Щайнер



Духовните същества в небесните тела и природните царства
(Събр. съч. 136), № 38
Автор:
Рудолф Щайнер
Преводач:
Мария Пашова
Издателско ателие АБ:
Година на издаване: 2018

СЪДЪРЖАНИЕ:

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хелзинки, 3 април 1912 г.
Пътят към виждане на елементарните същества в етерното тяло на Земята: синьото на небето, зеленото на растителната покривка, бялото на снежната покривка събуждат морални усещания: благочестието, разбирането за веществото. По тона и неговата октава преживяваме хармонията на желанията и разума. Зад металния елемент окултният поглед открива същества с добре очертани форми: елементарните същества на Земята. Във валящия дъжд и във вдигащите се мъгли винаги има преобразуващи се същества: елементарните същества на водата. Те изваждат от Земята растенията през пролетта.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1912 г.
Светкавично проблясващи се появяват елементарните същества на въздуха. Те живеят в увяхването и умирането, грижат се за узряването. Елементарните същества на огъня са пазителите на кълновете. Астралното тяло на Земята се преживява от спящия човек. В него живеят духове на циклите на времената, които предизвикват смяната на сезоните. Те въртят Земята около нейната ос и така пораждат деня и нощта. Човекът не трябва да губи паметта и съвестта си при окултното си развитие. Тогава той може да се събуди в своя аз и да гледа Слънцето също и нощем в неговия ход. Светът на природните духове се изразява в природните сили, този на духовете на циклите на времената – в природните закони, а на планетарния дух – в смисъла на природата.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 април 1912 г.
Човекът води вътрешен живот. Ангелите живеят в абсолютната истина: това, което възприемат, е откровение на вътрешната им природа във външния свят. Вместо вътрешния си живот те преживяват изпълване с дух. Те са водачите на отделните хора, водачи на народите са архангелите, а на епохите – архаите; техни потомци са природните духове на Земята, тези на архангелите – природните духове на водата, а на ангелите – тези на въздуха. Ако човекът върши дела на любов, той става по-богат, а не по-беден. Това е представено в образа на чаша с вода, която, когато се изпразва, става все по-пълна. Обучение за превъзмогване на обикновения вътрешен живот. За това служи математиката.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 6 април 1912 г.
На първата степен на ясновидството човекът използва астралното си тяло. Това, което възприема в него, после може да си го спомни. На втората степен – етерното си тяло. Тогава той внася ясновидството в обикновеното състояние на съзнанието си и разпознава съществата от втората йерархия: властите, силите, господствата. Той се чувства потопен в другите същества – в обикновеното съзнание на това приличат състраданието и любовта. При съществата от втората йерархия откровението на тяхното същество остава назад като нещо самостоятелно, а във вътрешността им се възбужда живот, който се възприема като духовно звучене, като музика на сферите. Властите придават формата на всичко живо; в смяната на формите се изразяват силите. В гледането на физиономията, а после и на формите на листото и цвета човекът разпознава господствата. Съществата от втората йерархия имат за потомци груповите души на растенията и животните.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 април 1912 г.
На третата степен на ясновидството ставаме едно с наблюдаваното същество. Тогава възприемаме съществата от първата йерархия: престолите, херувимите и серафимите. Те отделят изцяло своя отпечатък от себе си: техният вътрешен живот представлява създаването на други същества. Техни потомци са духовете на циклите на времената. Висшите същества имат власти като най-нисшата си съставна част, след това сили, господства, престоли, херувими и серафими. Те гледат нагоре към триединството: Баща, Син, Свети дух. Външната форма на един дух на формата е планетата; зад него са духовете на движението, на мъдростта, на волята, херувимите и серафимите. В атмосферните явления действат силите; съзнанието на планетата са господствата; престолите регулират неговото движение в пространството; херувимите привеждат тези движения в унисон едно с друго, а серафимите регулират хармонията на отделните планетарни системи една с друга. Най-горната троичност управлява в мировото пространство в отделните планетарни системи като обвивки.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 април 1912 г.
Луциферическите духове имат стремежа да развият самостоятелен вътрешен живот. Така те се превръщат в духове на неистината. Вместо да се изпълнят с висшите йерархии, те се отцепват от тях. Една планета представлява това, което изпълва с етерна субстанция цялото пространство, ограничено от нейната привидно елипсовидна траектория. Духовете на формата, които владеят етерната сфера на дадена планета, действат от Слънцето. Срещу това отвън навътре действат луциферическите духове на властите и по този начин се получава едно вгъване: физическата планета – нашата Земя – представлява в действителност дупка в мировото пространство. Счупената форма е материя. Серафимите и херувимите са носители на светлината от Слънцето. На тях им противодействат луциферическите духове и отхвърлят светлината обратно. Това е изложил първо Заратустра, който нарича духа на Слънцето Ахура Мазда, а бунтовните духове на мрака – Ангра Майню.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 10 април 1912 г.
Духовните същества от серафимите до духовете на мъдростта управляват развитието на Слънцето, на неподвижните звезди. До духовете на формата стига сферата на влияние на планетите, а до архангелите – тази на Луната. Астралното тяло прониква мозъка и далака, етерното тяло – черния дроб, а азът – кръвоносната система. Луните представляват трупа на планетарната система, планетите – на живото физическо тяло, като животните на Земята. Неподвижната звезда, Слънцето, окултно прави впечатлението като етерните тела на растенията: в нея е етерното тяло на планетарната система, което стига до най-външния ѝ край. В духовните същества на планетите имаме и астралното тяло. Вредните сили на луциферическите същества се събират от кометата, която възниква наново най-вече едва при навлизането си в планетарната система и после отново изчезва, докато отново поема на път извън измерението на пространството. В кометата действат серафимите и херувимите.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 11 април 1912 г.
Развиващият се окултно трябва да се научи да гледа на света по начина на възприемане на ангелите. Той не вижда нищо от физическите тела, но все още има спомен за небесните тела. Те се представят като нещо минало. Наблюдавайки Луната, той бива пренесен в прадревното лунно състояние. Тя се е превърнала в Земя, благодарение на работата на властите. Ако ясновиждащият поглед се насочи към планетите, той възприема и един споменен образ. Ако човекът изпитва само съчувствие и любов, тогава физическото Слънце изчезва. Човекът го е виждал в египетските мистерии в среднощ: той се връща назад в прадревното слънчево състояние на Земята. Съкровището на нибелунгите представлява в действителност един талисман от злато. Човекът има аз във физическия свят, груповият аз на животните е на астралния план, този на растенията – в девакана, а на минералите – във висшия девакан. При показването на растенията през пролетта астралното тяло на растенията в астралния свят усеща заспиване, а при увяхването им през есента – събуждане. Ако човек троши камъни, астралното тяло на минералите усеща доволство в девакана. Ако той изтръгва растението с неговия корен, астралното тяло на растението изпитва болка в астралния свят.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1912 г.
Разумът е деен и в животинското царство: осите произвеждат хартия. От шестата до седмата планета груповите азове на животните въздействат върху главните видове на животинското царство. Модифицирайки го, в него действат 12-те зодиакални знака. Тези групови азове са потомци на силите, дали астралното тяло на човека на старата Луна. Съответстващите им луциферически духове специфицират от планетите човешкия род на основни раси. Силите инспирират от планетите големите културни импулси, например от окултния Меркурий – този на будизма. Поради това Е. П. Блаватска казва: Буда = Меркурий. Върху астралното тяло на растенията от планетите въздействат потомците на силите. Те пораждат спираловидните листни разклонения. В посоката на стеблата на растенията груповите азове на растенията действат от Слънцето. Те са потомци на господствата. Духовете на циклите на времената свързват спиралния принцип на движение с принципа в стеблото: спиралния принцип чак до разположените кръгообразно тичинки и действащия в стеблото принцип, който стига чак до плодника. По време на прадревното Слънчево състояние господствата са дали на човека етерното му тяло. Сега те действат надолу от Слънцето във вертикала на растението. Седмината риши са дали спомените отново на седемте големи култури на Атлантида, но над това за тях се намира Вишвакарман. Заратустра нарича този дух на мъдростта Ахура Мазда, египтяните – Озирис, който е убит от Тифон и който среща човека едва след смъртта. През четвъртия следатлантски културен период Христос бива непосредствено инспириран в продължение на три години от този слънчев дух на мъдростта. Той е духът на единението на земната култура – Западът приема Христовия импулс от Изтока.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1912 г.
Кристалните форми на минералното царство се обясняват с начина на въздействие на духовете на формата или техните потомци. Етерният елемент струи от силите надолу от планетите и създава своите субстанции: от Сатурн – оловото, от Юпитер – калая, от Марс – желязото, от окултната Венера – медта, а от окултния Меркурий – живака. Астралният елемент на минерала идва от господствата или техните потомци на Слънцето. Луциферическите духове на мъдростта струят от Слънцето от етерния елемент върху Земята и създават златото, а равновесието отново се установява чрез етерните потоци от Луната, които създават среброто. Духовете на мъдростта живеят в неподвижните звезди. Тяхната физическа светлина идва от луциферическите духове на мъдростта. Груповият аз на минералите действа от извън планетарната система чрез престолите или техните потомци. Ако станат луциферически, те се проявяват в метеорите и кометите. При преминаването им през планетарната система те присъединяват към себе си минерален елемент, който произлиза също и от престолите. Сатурн по-рано е показвал опашка, която по-късно се е скъсила в затворения му пръстен. Той представлява същото като опашка на комета. Уран и Нептун са планети, които са долетели много по-късно. От луциферически същества на степента на престолите кометата придобива минерално естество. Властите създават първоначално груповия аз на хората, който после се диференцира от другите същества от различните йерархии – Яхве е отражението на Христос от Луната. Също и за Е. П. Блаватска Яхве представлява лунен бог, а Луцифер е негов противник. Христос е истинският Луцифер. Такива разглеждания на небесните светове трябва да се превърнат в морален извор на сила, който да въдворява хармония и мир на Земята.

Окултизмът и инициацията, Хелзинки, 12 април 1912 г.
Живот след смъртта, прераждане и съдба. Познаваме само това, в чието създаване можем да вземем участие. Нашият дневен живот представлява процес на унищожение, който отново се изравнява творчески през нощта. Състраданието и любовта ни позволяват да проникнем в нещо чуждо, а отвътре ни говори съвестта от един по-висш свят. Обучението чрез медитация и концентрация за постигане на висши познания води отначало до преживяване на образи, които човекът сам е създал. По този начин той взема участие в един творчески процес. Инспирацията е по-висше състояние. В по-ранни епохи обучението е ставало под ръководството на гуруто, който в настоящето трябва да се замени от енергичното волево решение на самия човек. Културата на настоящето не търпи вече позоваването на адепти. Е. П. Блаватска все още се позовава на гурута.

Чети книгата

Уникални посетители: 210