ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Публицистика
Татяна Карданова



Дивият прагматизъм убива благородството в човешките души!

Стефан Цанев, поет и драматург

В „ония години” името му беше като парола, а стиховете му носеха надежда и утешението, че не си сам. Днес Стефан Цанев продължава да е личност, която боде в очите и прави неспокойни много хора.
Преди време неговият спектакъл „Любовни булеварди” предизвика огромен скандал. За пръв път той бе поставен през 1983 г. и предизвика бурното недоволство на Политбюро на БКП. Осемте представления се охраняват от милиция, следват серия уволнения и забраната той да работи в София. От „заточение” в дълбоката провинция го спасява приятелството му със Светлин Русев, който му помага да остане в Пловдив. Първият роден мюзикъл, посрещнат с възторг от младите, се превръща в още едно доказателство за „неблагонадежност” и „лош произход”.
Впрочем Стефан никога не се е срамувал от него. Той е роден в русенското село Червена вода, чиито комити навремето извезват и развяват знамето, под което по-късно се бие Ботевата чета. През 1950-1952 г. фамилията му участва в т. нар. горянско движение, свързано с БЗНС „Н. Петков”, и е „жестоко разпиляна”. Леля му, учителка в Добруджа, една от организаторките, е разстреляна, а още петима роднини получават общо присъда над 70 години! Братовчед му Тодор Цанев, който пише клетвата на горяните, осъден на 20 г. затвор, лежи 12 от тях в една килия с по-сетнешния вицепрезидент на България Тодор Кавалджиев.
Стефан Цанев следва журналистика само благодарение на пълното отличие в дипломата си, макар и лишен от златен медал, който не се дава на „враг на народа”. По-късно завършва и право, а след това учи драматургия при Михаил Ром в елитния московски киноинститут. Негови състуденти са Кончаловски, Тарковски, Климов и Шукшин, там има и шанса да се запознае с Ахматова, Вознесенски, Евтушенко, Висоцки и Чингиз Айтматов.
Стефан Цанев е щастлив баща на 3 дъщери – Евгения, която живее в Москва, Анна – израснала в Рим, и Яна, чиято майка е актрисата Доротея Тончева. На сърцето му са скъпи още пиесите „Последната нощ на Сократ”, „Другата смърт на Жана Дарк”, „Животът – това са две жени” и разбира се легендарните вече „Любовни булеварди”.
– Господин Цанев, какво е новото послание в тази пиеса?
– „Любовни булеварди” е мюзикъл, предназначен за масова „употреба”. Посланието е ясно, конкретно и е свързано с бунта на младите срещу съвременния див прагматизъм, който смачква всичките им благородни душевни пориви. Той е убийство на всякакъв романтизъм и потъпкване на чистота на първите им чувства. В главните роли играят Коста Цонев, Доротея Тончева, плеяда млади актьори и едно малко момиче – 17-годишната Евгения, чиято самоличност все още не искаме да разкриваме.
– А кой „любовен булевард” ви събра с Доротея?
– Познаваме се доста отдавна и всичко стана много естествено. Доротея е понасяла всички несгоди, които съм й причинил. Не ме е спряла никога, когато съм тръгвал към своите рискове, а знаете, че най-страшно е, когато жената съветва мъжа си да бъде разумен. Аз винаги съм бил спокоен, че има кой да се грижи за семейството.
– Доротея има много роли във ваши пиеси. Когато обаче не й харесва примерно реплика на героинята й, кой отстъпва – актрисата или драматургът?
– Аз много уважавам и обичам актьорите и не съм от авторите, които не дават да им се пипне нито ред. Понякога до края на репетиционния период променям текстове, защото виждам къде живото слово звучи фалшиво, къде може да се оглади или пък не пасва на актьора. Но чувствам ли, че имам право, се боря до последно!
– Вашата книга „Аз питам” излезе в едно отричано сега време. Намерихте ли тогава отговорите и защо днес отново питате?
– За тези „питания” никога не са ми се радвали и са предпочитали да не им отговарят. Но днес аз отново питам: най-страшното, което се случва в момента, е, че се убива вярата на хората в демокрацията и те започват да съжаляват за „доброто старо време”. А това вече е историческо престъпление, колкото и силно да звучи. Вината не е само в икономическата катастрофа, а в липсата на нормален диалог с хората. Интелигенцията не се използва достатъчно, а именно ние знаем как да раздвижим душите и да спечелим доверие… Бях в предизборния екип на президента Петър Стоянов и му повярвях, когато обеща да не каже лоша дума за съперниците си. От него не съм разочарован, но втори път не мога да отида при хората, които ще ме питат: ”Защо ни излъга”…
– „Едни умират от рани, други – от почести”: за вас коя опасност е по-реална и кое ви наранява най-силно?
– Почестите! Дори да са заслужени, те са много опасни за неустойчивата психика на човека. А най-силно ме боли от предателството на приятел, защото той знае къде точно да те улучи…
– Неосъществената ви мечта?
– О-о, пълен съм с мечти! Иска ми се да обликоля света, да видя Хималаите, Индия, Африка, Мексико…Нашата планета е толкова малка, а има такова разнообразие от култури. Като малък мечтаех да се занимавам с астрономия и досега си пазя звездните карти и атласи.
– А накъде ви тегли сърцето в свободното време?
– През лятото почиваме няколко месеца в една къщичка в Балчик. Останалото време се усамотявам в моето ателие – то ми е нещо като бункер, там пиша. Иначе страшно обичам да съм с приятели, обичам кръчмите и този вид общуване за мъжа не може да се замени с нищо друго! Кръчмата за българите е като агората за древния грък.
– А кой сутрин прави кафето и кой пече чушките за туршиите?
– Отдавна хвърляме всичко във фризера. Иначе аз съм ранобудник, но кафето прави Доротея, защото аз не го пия. После който има време, извежда далматинеца Далми, когото всички много обичаме. И всеки поема към своите „любовни булеварди” …

Уникални посетители: 133