ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Издадени книги в Поредица „Просветление“
Рудолф Щайнер



Проблеми на модерната психоанализа
(Отделно издание), № 5
Автор:
Рудолф Щайнер
Преводач:
Христо Маринов
Издателско ателие АБ:
ISBN: 978-954-737-878-4

Анотация:

Днес не искам да изпадам в критика към психоанализата, а с изложеното от мен искам само да поясня, че в това психоаналитично направление се намира нещо, чрез което съвременното изследване се присъединява към намиращото се под съзнателната част на душата и действащо там. И тогава от естественонаучните предразсъдъци в тази област трябва да се покаже най-погрешното, ако в тази област не се пристъпва с духовно-научно изследване. Така никога няма да се разбере, че намиращото се в душевния живот не може да бъде анализирано по правилен начин, ако не се знае, че човешкият живот протича в различни земни животи. Защото в психоанализата човек иска да обясни всичко, което е в основата на душата, изхождайки само от един земен живот. Нищо чудно, че тогава то трябва да бъде представено в много погрешна светлина.

Рудолф Щайнер

СЪДЪРЖАНИЕ:

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 13.11.1916 г.
Различието между професия и служба. Ариманически влияния върху професионалната карма. За така наречения „подбор на най-добрите“. Грешките на психоанализата например при търсенето на „животинската първична тиня“ на душата вследствие на естественонаучното разглеждане на душевния живот. Взимането под внимание на повтарящите се земни животи за психоанализата на несъзнаваното.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10.11.1917 г.
Начало на психоанализата. Бройер. Фройд. Техният изследователски начин разяснява болестни случаи. Адлер. Възгледът на Юнг. Типовете. Индивидуално и колективно несъзнавано. Проекция и интроекция. Понятието за Бог като необходима психическа функция. Възгледът на Юнг като симптоматичен пример за недостъпността на духовния свят. Ницше, Шопенхауер, Вагнер като реални примери за духовно действие.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11.11.1917 г.
Душевните факти, които се откриват пред психоанализата, указват за духовното. Връзката на човека с духовния свят. Мислене, чувства и воля като единство в душата – отвъд прага те се разделят, при слабост на Аза те се смесват в несъзнаваното. Хистерия и невроза. Ницшевият живот като пример за действието на духовни импулси. Психоанализа и педагогика. Индивидуалната терапия при психоанализата и всеобщата културна терапия чрез духовната наука. Кармични връзки между психоаналитик и пациент, между възпитател и възпитаник.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 12 март 1918 г.
При разглеждане на човешкия живот се взима под внимание какво би могло да се случи през деня, въпреки че не се е случило. Заложени, но нестигнали до развитие кълнове в природата и в човешкия живот. Разиграващото се в несъзнаваното. Приведеният от психоанализата случай за бягащата дама пред един файтон. Ръцете като мисловни органи. Разликата между човек и животно. Линията на центъра на тежестта на главата. Критичното разглеждане на собствената дейност просиява като лъч през лотосовите цветове във времето и продължава да действа след смъртта. Излъчването на съдбовните мисли, които се задържат на повърхността на диафрагмата чрез ръцете. Идващите от земята, преминаващи през стъпалата и краката излъчвания, които се направляват чрез лотусовите цветове.

Чети книгата

Уникални посетители: 162