ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
ГАЛЕРИЯ НА ДУМИТЕ
Голи са без книги народите, голи са безкнижните души, ненапоявани от Божия дъжд на буквите.
Св. Константин-Кирил Философ
Издадени книги в Поредица „Просветление“
Рудолф Щайнер



Животът между смъртта и новото раждане
(Събр. съч. 141), № 32
Автор:
Рудолф Щайнер
Преводач:
Христо Маринов
Издателско ателие АБ:
ISBN: 978 - 954 - 737 - 986 - 2

Анотация:

Вече трябва да се каже, въпреки че ще изглежда странно за мнозина: животът в Камалока е много тежък за човек, който се е вкопчил за общественото мнение или е бил уловен в примката на собствените си преценки твърде рано. И особено хората, които в рамките на общественото мнение вярват, че човек има своя независима преценка – защото такава човек никога не е имал, – правят живота си в Камалока изключително тежък. След времето на Камалока обаче общественото мнение вече няма абсолютно никакво значение. И за живота след смъртта наистина няма никакво значение, независимо дали хората имат такива нюанси на обществено мнение като либерализъм или консерватизъм, радикализъм или реакционерство. Това е нещо, което няма значение за групирането на хората и което се формира само на Земята, за да възпрепятства напредъка на еволюцията, за който хората би трябвало да работят и който води до озаряване на съзнанието, действащо след смъртта. Тези същества, стоящи зад общественото мнение, са избрали да не участват в напредъка, импулсиран от Мистерията на Голгота.

Рудолф Щайнер

СЪДЪРЖАНИЕ:

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 5 ноември 1912 г.
Волята за истина като изходна точка на антропософския стремеж. Дейност и познание в духовния свят. Граничната 1899 година във връзка с вътрешния избор на човека за духовен живот. Животът след смъртта във визии. Големите творби на изкуството като откровения на духовни истини. Омир. Микеланджело. Окултизъм и изкуство. Духовното познание и взаимоотношенията между хората. Изграждането на един истински морал за бъдещето. Животът след смъртта. Зависимост на живота в сферата на Меркурий от моралното състояние, а в сферата на Венера – от религиозното настроение в предишния живот. Мислите като факти в духовния свят. Необходимост от връщане във физическо тяло за коригиране на погрешните мисли и изравняване на кармата.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20 ноември 1912 г.
Аз и азово съзнание в живота между раждане и смърт. Развитие на азовото съзнание при детето чрез конфликт с външния свят. Постепенно разрушаване на телесните обвивки до смъртта и повторното им изграждане в живота между смърт и ново раждане. Животът след смъртта. Разширяване на човека в планетните сфери. Сфера на Луната: камалока. Сфера на Меркурий: хора с морално предразположение в своя живот като социални същества, хора с неморално предразположение като отшелници. Сфера на Венера: религиозно душевно настроение като предпоставка за обединение с други същества. Разделение според вероизповедания и светогледи. Сфера на Слънцето: разбиране на всички души и вероизповедания като подготовка за разбирането на Мистерията на Голгота. Религиозно-егоистичният елемент на древните народи и расовите религии. Християнството като вероизповедание за всички хора. Отношението на човека към Христос и Луцифер в сферата на Слънцето. Изграждане на новото етерно тяло. Преминаване през сферите на Марс, Юпитер и Сатурн. Подготовка чрез духовно-научното разбиране на Мистерията на Голгота.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 декември 1912
Непроменяемост на човешките отношения към други души след смъртта. Техника на кармата. Влияние на живите върху мъртвите. Промяна на условията на умрелите в камалока чрез четене. Въздействие на мъртвите във физическия свят чрез сферата на възможностите на живота. Възможни събития като израз на действието на духовни сили. Светът на възможностите като реална мирова аура; нейната връзка с кармата. Самопонятност на душевната същност по отношение на телесното. Свързаност на душевния живот със силите на Слънцето и планетите. Човекът като сродник на макрокосмоса. Христос, великото слънчево същество, което връща на човека изгубеното чувство на родство с макрокосмоса. Потвърждение на резултатите от окултните изследвания чрез съобразно мислене над обикновения живот.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1912 г.
Разрушителни процеси по време на съзнателното будно състояние и възстановителни процеси по време на съня в сравнение с градивните сили на звездния свят в живота след смъртта. Сън и смърт от гледната точка на ясновиждащото съзнание. Аурата на човека в будно състояние и по време на сън. Съставни части на азовата аура на спящия човек. Промяна на човешкото душевно настроение в следващите една след друга културни епохи. Съпреживяването на звездните процеси в египетската епоха. Спомен за древното виждане в гръцко-римската епоха. Платон и Аристотел. Изчезване на този спомен и въвеждане на Коперниковия мироглед. Възвръщането на забравени влияния на древните епохи чрез духовната наука. Преобразуване на духовните учения в оживяващи сили в живота между смърт и ново раждане.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1912г.
Въздействието на Християн Розенкройц във връзка с Христос и Мистерията на Голгота. Земната дейност на Гаутама Буда. По-нататъшното му въздействие от духовния свят в западноевропейския поток на развитие. Франциск от Асизи. Мистерийните центрове на Черно море през 7 и 8 век. Еволюцията на Земята и еволюцията на Марс. Низходящото развитие на Марс до 16 век. Въздействието на упадъчните сили върху душата на Коперник. Николай Кузански. Опасност от разделение на човечеството на две категории: на хора, живеещи само по материалистичен начин, и на такива, които практикуват само духовен живот в смисъла на Франциск от Асизи. Преодоляването на тази опасност чрез Християн Розенкройц: изпращане на Буда за космическа дейност на Марс в началото на 17 век. Изкупителното му дело като начало на едно ново възраждане на Марсовата култура.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 7 януари 1913г.
Към разбирането на Христовия импулс и Мистерията на Светия Граал. Прибавяне на учението за реинкарнацията и кармата към розенкройцерските, обусловено от отношението на съвременния човек към света. Въпросът за безсмъртието. Истинският аз и представният аз. Дейността на аза през първите години от живота: учене да се ходи, говори и мисли. Човешката форма като дар на духовете на формата. Преодоляване на луциферическите духове, които дават на човека елемента на тежестта. Себеизживяване на човека в неговата форма. Диференциране на човешките органи, например на ръцете и главата. Развитие на мозъка в лемурийската и атлантската епоха. Изживяване на „представния аз“ в будното състояние на физическия земен живот. Оживяване на истинския аз в живота между смърт и ново раждане.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 14 януари 1913 г.
Седемгодишните периоди в живота на човека. Събития, пресичащи тези периоди. Принципът на формата като израз на дейността на духовете на формата до смяната на зъбите. Задържане на растежа като израз на изостаналите луциферически духове на формата. Промени в душевния живот на човека. Властта на отделни авторитети в по-ранни времена. Възникване и същност на „общественото мнение“. Учението на Павел за първия и за по-висшия Адам. Значение на Христовия импулс за живота между смъртта и новото раждане. Повеждане на хората към независимост преди и след Мистерията на Голгота от духовете на третата йерархия. Дейността на Буда в сферата на Марс като уравновесяване на влиянието на луциферическите същества. Напредъкът на човешката еволюция. Освобождаване от подчовешкото „обществено мнение“ чрез укрепване на вътрешната същност на човека. Появата на нови душевни качества в по-късна възраст от живота на човека.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 11 февруари 1913 г.
Природните царства като споменна представа за боговете. Паметта на човека. Физическото наблюдение на света като противоположност на мировото разглеждане от гледната точка на съня. Разрушителният процес в човешкия организъм като предпоставка за неговия душевен живот и духовното му развитие. Животът между смърт и ново раждане. Човешкото тяло като външен свят, Универсумът като вътрешност на човека. Подготовка за следващото земно битие. Регулиране на унаследяваните качества от духовния свят. Духовно разглеждане на „разформироващото се“ човешко тяло при ясновидското пробуждане по време на сън и на формиращото се човешко тяло в живота между смърт и ново раждане. Процесът на умиране на Земята. Душевното развитие след египетската епоха: спускане от духовното към подсетивното наблюдение на света (съвременна физика). Опасност от опустяване на живота в следващите инкарнации. Духовно-научните понятия и идеи като вътрешна жизнена сила за следващите инкарнации.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 март 1913 г.
Организиране на живота след смъртта в зависимост от поведението в земния живот. Достигане до разбиране за даровете на йерархиите в живота между смърт и ново раждане чрез приемането на духовни идеи по време на земния живот. Човекът в живота след смъртта като сътрудник на духовните същества, които действат изграждащо или разрушаващо в света. Мисия на антропософията: прокарване на мост над пропастта между живите и мъртвите. „Четене на мъртвите“. Описание на индивидуални взаимоотношения. Преобразуване на живота чрез антропософията.

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 април 1913 г.
Единство между описанието на живота между смърт и ново раждане в книгата „Теософия“ (от вътрешна душевна гледна точка) и изложението в тези лекции (във връзка с космическите отношения). Лунната сфера или времето на камалока. Сферата на Меркурий: „регионът на душевната светлина“. Сферата на Венера: „регионът на действената душевна сила“. Слънчевата сфера: „регионът на същинския душевен живот“. Окончателно освобождаване от последната инкарнация. Сферата на Марс: „континенталната област“ на царството на духовете, светът на първообразите на физическия живот. Сферата на Юпитер: „океанската област“; освобождаване от религиозното вероизповедание. Сферата на Сатурн: „въздушната област“. Звездното небе: четвъртата област на царството на духовете. Импулсиране на външния културен напредък от звездния Космос извън сферата на Сатурн. Импулсиране на вътрешния напредък на човечеството от живота на Слънцето.

Чети книгата

Уникални посетители: 606