Когато ми говориш
избери езика на птиците.
Не защото зная да летя,
а защото падах веднъж
от високо.

Не убивай в себе си змея.
Победоносец да си не е нужно.
Най-голяма победа е
змея жив
на синджир да го водиш.

Не ми давай хляб –
дай ми семе.
Не ми давай огън –
дай ми кремък.
Не ми давай риза –
дай ми ближен.

Помогни ми
да съм добра като небето,
което е винаги над нас
без да ни притиска.

Както си направил
семето по-силно от студа
и плода по-вкусен
от обещанието на семето,
така се погрижи за моя плод
да падне по-далече
от дървото.

Когато ни нареждаш по големина,
подсети ме да събуя, Господи,
обувките с високи токчета!

Помогни ми, Господи,
когато подписвам
живота си от свое име,
да не забравям,
че авторът си Ти.

Събуждай го при изгрев –
за да свиква със светлото.
Милвай го по рогата –
да ранява по-леко.
Накарай го да се влюби
и това ще е краят му…

Прати ми смърт
с лице на минзухар –
докато се навеждам
да го откъсна с умиление,
вече той да е откъснал мене…